Сбогуване

Отново зеленее месец май

и слънцето усмихва се, сияй!

Отново празник чука на вратата-

ваканцията вика пак децата!

Но те сега са в класната си стая -

последен час с учителката строга.

Говорят си отново за „нещата”,

които са по-важни от „урока”.

Изкласиха бързо класовете,

пораснаха децата-първолаци!

Не се смениха само гласовете

на днешните девойки и юнаци!

Поглежда ги учителката строга,

но този път наместо забележка

въздишка-стон сърцето й отронва

и не открива правописна грешка…

Тя вижда само личицата на

своите деца-порасли птички

и спомени нахлуват й в душата

за малките, разрошени главички…

И сякаш беше вчера първата им среща -

как гледаха я стреснати очички…

Сега е пак сред своите хлапета -

рисуват й за „сбогом”своите ръчички.

Сълзи напират, в гърлото засядат

и искат да прелеят от очите…

На всекиго от себе си раздаде -

да носят част от нея във душите…

Дано запомнят  правилата правописни…

И таблицата трудна ще им трябва…

Тя, класната, за всичко се погрижи

с цената на това - да е досадна…

За всички ще се моли и надява

най-важното й правило да помнят:

„Това, което даваш-получаваш”-

житейската й истина изконна.

В сърцето на учителката строга

след всяко име - въгленче остава…

След огъня на детското порастване

завинаги гори една жарава…

Но днес е празник!Всички са готови!

Готови са за следващо стъпало!

С очички, вперени във  хоризонти нови -

очите ваши - нейно огледало!

В тях се оглежда днес учителката строга

и вижда онова, което е раздала!

Там вижда „знам, научих, мога”-

това е всичко, за което е мечтала!