Пътят към една мечта

Имаше една такава мисъл: "Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му". Обикновено постигам онова, което желая. За връх Вихрен обаче ми бяха нужни близо 26 години... Бях едва на 12 г., когато татко се върна от едно екскурзионно летуване и ми показа снимки на Пирин. Беше любов от пръв поглед:) Винаги, когато чувах името Пирин или Вихрен нещо трепваше в мен. Така се получаваше обаче, че не успявах да отида в планината. Миналата година моето чудо се случи!  Все едно отивах на среща. Една особена тръпка, едно приповдигнато настроение, вълнение, което и сега ми е трудно да опиша. Спряхме в Банско и с маршрутка отидохме до х."Бъндерица". Оттам вече пеш, за да минем през Байкушевата мура - едно от величията на Пирин. А първият ми поглед към Вихрен? Остана запечатан в съзнанието ми:) Нищо, че беше обвит в облаци и изглеждаше смръщен. Та това е върхът на вихрите. На следващата сутрин върхът ми се усмихна, сякаш знаейки колко копнея за среща с него. Виждали ли сте дива коза? Като такава се катерих нагоре, повличайки и 9 годишния си син. Силите на сина ми стигнаха до подножието на върха и той остана на полянката, до най-вълшебната (според мен) гледка - Влахините езера. Продължих сама нагоре. Изкачих Вихрен, който ме посрещна с леко ветровито вълнение. Любовта ми вече беше споделена!!! Осъществих своята мечта! Бях на върха!!!

Но ще се върна! Този път с Преслав догоре!

Пътят към една мечта.ppt