Приятелю, благодаря...
В този пост ще иде реч за приятелството и за една песен, чийто превод ми изпрати Владимир Кромбърг, и която ми даде Отговора.
Замислих се, че уча децата да бъдат приятели, и се запитах дали аз самата мога да формулирам съвсем точно какво е това приятелство и да разпозная онези хора около мен, които са способни на истинско приятелство. Може би първо трябва да отбележа какво със сигурност не е приятелство, според моите виждания.
Не е приятелство, когато…
… зад усмивката се крие завист…
… зад гърба на приятеля си говориш неистини…
… се сравняваш с него и искаш да го надскочиш…
… му приписваш недостатъци, които той не притежава…
… не го приемаш такъв, какъвто е…
… не си искрен…
И още много други примери могат да се дадат, но тези точно ги забелязвам напоследък сред някои хора, като най-ярко ме впечатлява лицемерието. Абсурдното е, че при подобни човешки взаимоотношения изобщо става въпрос за приятелство, но неискреността наистина се натрапва и нерядко е форма на общуване между хора, които се представят за приятели – тя се чете в погледите, в излъчването, в издайническите мимики, жестове, изпуснати думи…
Един диктатор беше казал, че „ако нямаме враг, ще го измислим”. А дали не би могло същото да се каже и за приятеля? А за любимия?
Песента „Приятелю, благодаря…” я озаглавих по този начин заради твърде смелата си интерпретация върху превода на Влади Кромбърг. Наистина, много се отдалечих от оригинала, носещ заглавието „Романсът на Нина”, от руския филм „Ние от бъдещето”, но това са възможностите ми.
Исках посланието да прозвучи на български език, защото тази песен, както по-горе вече написах, ми даде Отговора. А отговорът е, че ако нямаме приятел или пък любим, сме склонни да си го измислим, което значи - да се припознаем в някого, да го идеализираме и да повярваме в един несъществуващ образ.
Защо ли? Защото нуждата от любов и приятелство е една чисто човешка огромна потребност, която всеки от нас я изпитва.
Замислих се, че уча децата да бъдат приятели, и се запитах дали аз самата мога да формулирам съвсем точно какво е това приятелство и да разпозная онези хора около мен, които са способни на истинско приятелство. Може би първо трябва да отбележа какво със сигурност не е приятелство, според моите виждания.
Не е приятелство, когато…
… зад усмивката се крие завист…
… зад гърба на приятеля си говориш неистини…
… се сравняваш с него и искаш да го надскочиш…
… му приписваш недостатъци, които той не притежава…
… не го приемаш такъв, какъвто е…
… не си искрен…
И още много други примери могат да се дадат, но тези точно ги забелязвам напоследък сред някои хора, като най-ярко ме впечатлява лицемерието. Абсурдното е, че при подобни човешки взаимоотношения изобщо става въпрос за приятелство, но неискреността наистина се натрапва и нерядко е форма на общуване между хора, които се представят за приятели – тя се чете в погледите, в излъчването, в издайническите мимики, жестове, изпуснати думи…
Един диктатор беше казал, че „ако нямаме враг, ще го измислим”. А дали не би могло същото да се каже и за приятеля? А за любимия?
Песента „Приятелю, благодаря…” я озаглавих по този начин заради твърде смелата си интерпретация върху превода на Влади Кромбърг. Наистина, много се отдалечих от оригинала, носещ заглавието „Романсът на Нина”, от руския филм „Ние от бъдещето”, но това са възможностите ми.
Исках посланието да прозвучи на български език, защото тази песен, както по-горе вече написах, ми даде Отговора. А отговорът е, че ако нямаме приятел или пък любим, сме склонни да си го измислим, което значи - да се припознаем в някого, да го идеализираме и да повярваме в един несъществуващ образ.
Защо ли? Защото нуждата от любов и приятелство е една чисто човешка огромна потребност, която всеки от нас я изпитва.
А и темата за Доброто е интересна. И аз вярвам в Доброто, но вече не сляпо, както вярвах преди години...
Човек когато говори такива неща трябва много да внимава, защото думи като приятелство , завист ,неистини ,искрен ако ги произнесеш трябва и да си много точен в спазването им.За някой хора тези думи са смисъл на живота им , на други само са на книга или в нета казани.И това, че ги произнасяме на глас не значи нищо. Думите са святи и трябва с тях да се внимава, затова молитвата се казва на ум.
Мила, Поли! Има една сентенция, че трябва да изядеш една торба сол с някой, за да го опознаеш . Аз съм човек, който вярва, че щом аз съм приятел с някой, той също ме има за истински приятел. Много често съм се лъгала, но и наистина съм намирала приятели. През годините , които за радост или за съжаление вече доста понатрупах, разбрах, че истинското приятелство, колегиалност и съпричастност има тогава, когато сме поставени в трудна ситуация и за преодоляването и са нужни общи усилия. Не е ли същото и в семейството?! В беда се сплотяваме, а когато всичко е наред, сякаш не се ценим толкова.
Аз усещам твоето огорчение от разбита вяра в някои приятелства. Е, не всеки успява да преодолее завистта. Не и обръщай внимание! Обърни се към тези, които те намират, без ти да ги търсиш. Нали я знаеш поговорката "Приятел е не този, който ти бърше сълзите, а този , който не дава повод да ги проливаш."
Апропо да ти кажа нещо, до което сам стигнах. Хората искат да чуят това, което искат да чуят , нищо друго. Сега тук ще ти леят шербет, колко си изключителна ,колко си велика .Пази се от ласкатели те са винаги до теб . Пълни с клишета ще са коментарите за твоята самодейност при пеене. Ти не разбра ли, че в тези сълзливи песни ,пълни с архаична и мухлясала същност те заблуждава. Твоята сила е в анализа не в този кич, който пееш и преди си пяла. Анализирай там ти е силата, там мислиш и там си ти.Певици има много по-добри от теб,но когато мислиш и разсъждаваш нямаш равна на себе си.Там си уникална Тогава си онази предишната Поли, която я харесваха всички. Сполай ти.
Ценче, много точно си го казала - "онова, което смятаме за даденост"... Ние сме определили за даденост, че например този човек е човекът, когото сме търсили; той притежава онова, което обичаме и харесваме у хората, но дали знаем за него достатъчно, че да бъдем сигурни в преценката си?
Напълно подкрепям мнението на Грети - хората се познават по постъпките, но най-вече се разбира кой кой е, ако те са попаднали в трудна ситуация, която изисква избор. Този избор най-ярко показва ценностите, които човекът изповядва. Наистина ситуацията си е най-точният тест.
Ген, благодаря за съвета.
Четейки това и аз се замислих колко от тези, които ме заобикалят са истинските ми приятели. Сега се сещам като колежката Димитрова за песента на Георги Христов, коята много обичам ."Стигат ми двама-трима", но като че ли май имам само един човек на когото мога да се доверя. Може би през годините се пресяват онези, които уж са вървяли до теб, а всъщност са гледали в друга посока. Останал е само онзи, който те държи здраво за ръката ,въпреки всичко.
Извинете, че пак се обаждам! Аз пък много харесвам "архаични" песни. Нямам предвид само тези, които пее Поли, а въобще. Много по- хубави са от повечето съвременни- без смисъл, с трудна мелодия, която не се запява от всички. Я разгърнете старите учебници и ще видите много по- хубави училищни и детски песни. Има някои от сегашните /за съжаление доста/, които едва ги разучавам , за да ги изпея правилно на децата. Така, че Поли, пей!. Който има очи ще види, който има уши, ще чуе. Не ти лея шербет, а казвам това, което мисля. Между другото още не съм чула песента ти , защото моят компютър няма звук. По- късно ще я чуя на другия компютър вкъщи.
PS Чух песента. Хубава е.
Но на мен ми се пее и ще си пея това, което ми харесва да пея, без значение дали на някого му изглежда мухлясало и архаично. За музиката вкусовете са най-различни и не можем да искаме всички да харесват едно и също. Това пеене е любителско, неангажиращо, нямащо нищо общо с музиката като изкуство, а с музиката като тананикане, като свирукане, като нещо ежедневно, създавано от обикновения човек.
Смятам, че дори и фалшиво пеещите имат право да пеят, ако им се пее.
Линк
Шери, хората, които са ме разочаровали, ми стават безразлични. Вероятно това е нещо като защитна реакция. Нямаме право да съдим никого - всеки е това, което е.
И при мен е така, но ще го запомня за всеки случай.
Все пак благодаря за песента поучителна е.Много даже ,като че ли същите думи и аз ги казвам.
Има и такива хора...
'' Ако са те излъгали за първи път - вината е на онзи , който те е излъгал , ако позволиш да те излъжат повторно - вината е твоя '' - френска мъдрост
А за уважението - да, уважава ме, защото ми е истински приятел... Макар и бивш. Важното е в крайна сметка да запазим уважението, каквото и да се е случвало преди.
Нели, френската мъдрост е велика. Ще я запомня.