Най-новото интервю на г-н Министъра

 На това му се казва: "Кипи труд без мисъл!". Без коментар!!!

Изводите: Отнасяйте се към недисциплинираните ученици с любов! Знам, че доходите на учителите са ниски, но това е положението. Моите са  3000лв, но отговорностите ми са много. Оценки няма, пишете пчелички. Ако имах възможност да попитам министъра, бих го попитала той с пчелички ли е оценяван? И получил ли е психическа травма за цял живот от оценяването с оценки?

Rosica Aleksandrova wrote :
Ако имах възможност да попитам министъра, бих го попитала той с пчелички ли е оценяван? И получил ли е психическа травма за цял живот от оценяването с оценки?

Роси, въпросите ти са право в десетката! :)

Смях се с глас, когато ги прочетох, защото с твоето брилянтно чувство за хумор си напипала точните думички, за да изразиш нашето отношение към някои реформи и по-конкретно към оценяването, което странно защо се подменя с преценката и поощрението, а те от методическа гледна точка имат друга същност и не са равнопоставени с оценяването. 

Оценяването с оценки има своя мотивиращ и стимулиращ учениците ефект, ако се прилага според правилата. Не разбирам защо на него трябва непременно да се гледа като на механизъм с травмиращ характер!

Голяма грешка ще бъде да лишим децата от верни ориентири по отношение на знанията и уменията им. Голяма грешка ще бъде и спрямо родителите, които в продължение на три години няма да знаят как се справя детето им в училище и на какво ниво е подготовката му!...

Поли, ти познаваш ли колеги, които са участвали в писането на този закон? В моите очи във вашето училище са едни от най-добрите. Вие участвахте ли?

Роси, не зная някой от училището ни да е участвал в писането на закона. Чух само, че колеги са ходили при представянето му. 

Не вярвам в писането на този закон да са участвали действащи учители. 

Участваха. Това по мои лични наблюдения от мое собствено участие в няколко срещи на 2 от групите (общо над 18 работни групи  + не знам колко регионални срещи, които са били основно с учители). Т.е. наблюденията ми са частични и непредставителни.

Също по мои наблюдения – мненията на началните и детските учители бяха силно заглушени от представителите на педагогическите специалности и факултети от СУ, ЮЗУ и ПУ. Не знам защо академичните експерти са така „шумни” в консултативен процес.  Бяха много по-шумни от директорите на училища например. А не допринесоха повече от тях поне в срещите, на които аз съм била. Пак - лично мнение - т.е. крайно субективно.

По същество - за оценките - както и преди съм писала тук - напълно подкрепям мнението ви, че оценяването е част от процеса на учене и без ориентири на детето е по-трудно да напредва отколкото със.

Желанието да се излезе от оценките - докъдето съм чула за него аргументи - се опира на две неща:  психологически аргументи на едно определено психологическо направление (училищни психолози също участваха и също бяха доста шумни) и феноменът на "преследването на оценки", който отклонява вничанието от "същественото". И двете са слабо аргументирани, но изглеждат "приемливи" за политици и неспециалисти по начална педагогика. 

Мария, представих си цялата картинка с шумните академици и учителите, които се притесняват да изразят ясно и категорично мнението си да не би да бъдат упрекнати в непрофесионализъм.  

Ох, момичета, вие ми четете мислите! Напълно съм съгласна с Роси, със Златка, с теб, Поли. Тези дни  в толкова много форуми чета за "новия" закон... Оставам с впечатлението, че само нас, учителите, ни боли за българското образование. Не се намери "умна" глава да прозре, че с всички тези експерименти не изписваме вежди, а вадим очи! Жалко е, че се измества плоскостта - не оценките стресират учениците, а трудно смилаемото академимично учебно съдържание, което с всяка година все повече пълни учебниците. Това е моето мнение.

Роси, не мога да намеря думи да те поздравя за ДУМИТЕ! Личи си, че са изказани с много яд / заслужено!/, с много насмешка, че няма кой или не искат да ни разберат! Поздравления още веднъж, мила! За заплащането- оказва се, че само нашият труд няма цена! Е, ние... да му мислим!

Да си дойдем на думата : законът е писан от "ескперти", които са влизали в училище само като ученици; профсъюзни деятели, които отдавна не могат да се нарекат учители; психолози, които нямат реален поглед върху методическата дейност в училище. Учителите са участвали, както казва  MariaD, само за цвят. Политиците трябва да разберат най-сетне, че законите са задължителни за обществото правила и те ще останат и след тях, както и ние - учителите. Напълно съм съгласна с всички вас, че доводите на министъра относно оценяването,са смехотворни.И докато учебниците се пишат от академици и закон за средното образование го правят пак те - неграмотността ще расте и мотивацията на учениците ще спада.А за всичко това ще бъдем виновни пак ние - учителите.

Те си прехвърлят любовни бележки, а ние ще им даваме пчелички?!?  В българското образование имаше такава реформа преди години ( до трети клас без оценки), която беше отхвърлена, защо само за да има промени в закона се връща нещо, което е доказало, че не е ефективно?

Чета коментарите и у мен се натрапва усещането, че между експертите, учените, академиците, изобщо - хората на науката, и нас, учителите практици, бездната се отваря все по-широко и по-широко. Ние не сближаваме вижданията си, а напротив - с времето все повече ги раздалечаваме. Изключения са ерудити като професор Георги Иванов, които са способни да погледнат на един въпрос от различен ъгъл и да направят мъдрия извод. 

Става ми едно особено, малко тъжно, и се сещам за онази библейска история, в която се обяснява защо хората заговорили на различни езици: 
http://bglog.net/nachobrazovanie/45733. 

Чета коментарите, всички сме прави и мислим еднакво, но защо никой не обръща внимание на това?И в Министерството имат интернет, би трябвало поне да следят мненията на РАБОТЕЩИТЕ  учители( поне малко да се съобразят с тях), защото те дават точния ориентир.Моите уважения към академиците и експертите, но едно е да изказваш мнения непроверени на практика, а друго е да си УЧИТЕЛ  всеки ден .Веднъж попитах риторично: ИМА ЛИ КОЙ ДА НИ ЧУЕ?!