Надежда до края
Една звезда през прозореца наднича
и любопитно във душата ми поглежда...
Усмихва се, но нищо не изрича -
доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята,
във нея вярва чак до края си човека...
И даже нищо друго да не му остане,
Надеждата онази е,
която го крепи от памтивека!
Бъди в душата ми, Богиньо!
Живей в сърцето ми и нека
дори, когато нямам друго нищо-
в очите искам ти да грееш
до последно!
Такава искам да живея - усмихната и лека -
на вятър да се нося на крилете!
Когато приземя се във земята мека -
"Надежда" вместо името ми напишете!
и любопитно във душата ми поглежда...
Усмихва се, но нищо не изрича -
доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята,
във нея вярва чак до края си човека...
И даже нищо друго да не му остане,
Надеждата онази е,
която го крепи от памтивека!
Бъди в душата ми, Богиньо!
Живей в сърцето ми и нека
дори, когато нямам друго нищо-
в очите искам ти да грееш
до последно!
Такава искам да живея - усмихната и лека -
на вятър да се нося на крилете!
Когато приземя се във земята мека -
"Надежда" вместо името ми напишете!

във нея вярва чак до края си човека...
Благодаря, Дани!
на вятър да се нося на крилете!...
Искаш и го постигаш, слънчево момиче!!!