Легенда за Калиакра
Една моя отдавнашна мечта е да се направи клип, разказващ историята на четиридесетте девойки, предпочели смъртта пред потурчването. Преди да скочат в морето момичетата заплели косите си, за да бъдат неотлъчно заедно в този последен миг. Дани знае за тази моя идея и съм сигурна, че тя по-добре от мен би се справила със задачата, ако имаше време да се заеме с нея.
Всъщност, изказванията в блога през последните дни ме провокираха да направя клипа. Не съм съгласна историята ни да се поднася по такъв начин, че нашите ученици да се срамуват от факта, че са българи. Не съм съгласна с позицията, че знаем със стопроцентова сигурност какво се е случвало някога и по отношение на минали събития да твърдим най-категорично, че сме прави. Не съм съгласна да се внушава на обществеността, че не е имало турско робство не само поради факта, че много българи са били продадени в робство, но и защото по онова време народът ни по всякакъв начин е бил унижаван, подтискан, мачкан, обругаван.
И какво от това, че сме били имали данъци? И с тези също данъци сме били превръщани в „робове”. Що за данък е бил кръвният? От всяка гледна точка – етично-морална, човешка, правна, той е представлявал страшно, непростимо престъпление спрямо българското население.
Спирам до тук, защото започнах да се отклонявам от темата на поста. В клипа имам две неправилно поставени ударения, но така ми идва да произнеса думите, без да наруша ритъма на стиха.
Клипът съчетава слово и музика по невероятен начин и предизвиква силни емиции! Поли, благодаря ти!
Привет от Вал!
Поли, тръпки ме побиха! Много стилно и красиво изпълнение! Браво! Благодаря ти! А така поднесена историята на България, без съмнение ще събуди детската любознателност.
Миналото лято ходих на това магнетично и божествено красиво място, където сякаш още витае духът на тези български девойки.
Ще си позволя един цитат, който възможно най-кратко отразява положението на българите и робството.
"По стара традиция в българската реч (писмена и говорима) все още се използва термина “турско робство”. Този термин, създаден в българската литература през Възраждането не е точен. Определянето на статута на едно население като “робско” има точно установени от историческата наука критерии и те не са приложими към статута на българите в Османската империя от XV до XIXв. Немюсюлманското население в Османската империя, включително и българите е наречено “рая” (стадо). За турската администрация този термин няма обиден характер, а изяснява отношенията между султана и това население. Раята е натоварена с ред задължения, данъци, такси, от които мюсюлманите са освободени и с това тя се намира в по – ниска обществена категория. Тази категория обаче не може да се сравнява с прослойката на робите в древността. Едновременно с подчиненото си положение раята е обект на специално внимание на султанската власт, тъй като нейният принос в държавната хазна представлява значителна величина, без която държавата не би могла да функционира успешно. В този смисъл раята се намира под закрилата на султана. Ето защо вместо термина “робство” трябва да се употребяват термини като турско господство, османско господство, турско владичество, османско владичестео. Груба грешка е също да се използва термина “османско присъствие”. В историческите изследвания този термин се използва за определяне на османската власт в територии от Мала Азия и Северна Африка, заселени от араби."
Въпрос на "сърдечна мускулатура", вероятно и на още нещо. Не просто съм трогната, аз съм разтърсена. Този наш “ език на мъки, стонове вековни”…той е гласът на сърца, умове и съвести. Твоят клип е най-достойният отговор на съвременните опити да се обезстойностяват вековни страдания, болка и подвиг. Невероятен заряд, невероятни послания.
“ Който има очи- да гледа, който има уши -да слуша…” Струва си, Куини! Ти разпръскваш светлина от миналата слава на нашия народ, защото е нужна днес! За пореден път – благодаря . Всъщност мога ли да кажа повече?!
„Османско владичество” е един невинен израз, от който не се разбира на какво са били подложени българите. Че са били унижавани, насилвани, ограбвани, измъчвани, убивани като животни. Смятам, че стремежът ни е с думите да назоваваме нещата по най-точния начин, а не да се крием зад разни сухи научни понятия.
Знаеш ли Куини всеки път като отида в родния си Пловдив и вървя из Стария град гледам огромните красиви къщи на робите.
Ето и нещо от Вера Мутафчиева - "Оказа се, че множество българи настояват да са потомци на роби, а не на поданици на една чужда власт — статус, типичен и почти без изключения през Средновековието" Замислете се и върху това. Според мен българите са били роби по душа, а не по държавен или юридически статус. Точно робството по душа се крие зад въпросителните в последната дума от тефтерчето на Левски.А, Куини не зачеквай и темата за кръвния данък, че там какви митове са наслоени не е истина. Знаеш ли между впрочем, че има села, които са ходели да се жалват на съответната власт, защо са ги пропуснали при събирането на момчетата за еничарския корпус. Но да не зачекваме. Ако сте умни излезте от митовете, клишетата и балканския си вроден манталитет.
...Яки нема да го коментирам...
Просто, защото не ти е достатъчна мозъчната мускулатура.
Поли, забравих да кажа едно голямо БРАВО!!! Връщам се да го направя!
Благодаря за коментарите, колеги!
Чопър, "сърдечната мускулатура", ако не функционира, значи е повредена или просто липсва. Учил си Османистика, но явно си минал от другата страна. Странни и неприемливи за мен изводи се налагат от коментарите ти. Ти се опитваш да пренапишеш историята. Гледната ти точка е на човек, който смята, че петвековното иго е мит, какъвто мит, според теб, са клането и зверствата в Батак; че да си роб, означава да живееш в "огромна красива къща"; че сънародниците ни са искали да се отърват от синовете си и са настоявали пред властите никога повече да не виждат децата си.
Ако беше жив МакГахан, как ли щеше да коментира твоите изказвания за "романтизма" на 19-ти век?...
Да, Поли! След като лятото се върнах от пътуване до Калиакра, ти сподели с мен това стихотворение. Наистина не ми оставаше време или .... Подходих егоистично и оставих впечатленията за себе си...
По-горе Рози е написала “ Който има очи - да гледа, който има уши - да слуша…” Аз бих добавила: "Който има сърце - да усеща!" Живеем в държава, в която имаме относителни права... И все пак имаме право на избор. Можем да виждаме каквото искаме, да чуваме каквото ни харесва, да чувстваме, каквото пожелаем... Нека всеки се възползва от тези си права, без да нарушава и чуждите.
"Всеки има своя Бог... Бог е любов и доброта... Дали Исус или Аллах... И всеки има своя вяра, преминала през рая и през ада..." Имам право да следвам своята вяра и не желая някой да ми натрапва своята "правда" с назидателен тон и размахвайки пръст пред лицето ми...
Макар и да съм накърнил нечии чувства мисля, че има полза от хвърлянето на моите камъни в блатото на посредстевното мислене.
Много интересно ти откъде знаеш каква е действителността, когато не си проучвала документи от периода и никога не си го изучавала освен от гледната точка на митологията. Ако вярваш само на легендите като тези за Калиакра и Баалканджи Йово замисли се, което ще е трудно , но надявам се не непосилно каква е разликата между народните песни за Иван Шишман и действителната му историческа роля.
Поли, приеми поздрави от мен! Клипчето е невероятно силно и въздействащо!
Не претендирам за историческо мислене и задълбочени знания в тази област, но имам въпрос: Как да избегнем "наизустяването на клишетата и плъзгаето по най-елементарната плоскост" в начален курс / съобразявайки се с възрастта на децата/?
Предлагам ви легенда от нашия край. Легенда за Цепина.doc
Цитирам редове от нея относно причината за създаването й:
"...Но народът не можел да се примири с проявената слабост пред врага и създал сказание за превземането на крепостта Цепина, в което прехвърлил причината за нейното падане върху хитростта и коравосърдечието на Даут паша. Та нали иначе синовете ще се срамуват от бащите си, внуците от дедите си за проявеното покорство пред врага."
Може би истината е някъде там...
Последен час. Довършваме благодарствено писмо към една мама, картичката за рожденика Виктор. Черпим се с бонбони. Трескаво доукрасяваме пликовете с изненадата за Осми. Времето ни притиска. И в тази съвсем „неподходяща” обстановка аз пускам обещаното, обявено само като „Легендата за Калиакра”. Част от учениците „тайничко” дорисуват още едно сърчице. Аз не казвам нищо...
Една по една главичките започват да се вдигат. Потропват последните оставени моливчета и класът притихва...
Куини, омагьоса ги. С глас, със звук, с картина. И бръкна дълбоко. Усетиха и разбраха. После ще научат... още. Защото съм убедена, че когато ги ангажираме емоционално, след това другото е по-лесно.
А ти направи точно това с „Легендата...”. Този кратък разказ е моето „Благодаря!”
П.П. Относно факти от българската история, бих се доверила единствено на Божидар Димитров.
Всичко е добре премерено и съчетано - направено с вещина, усет и чувство.
Браво, Поли!
Вяра, защо ме караш да се съмнявам в умствените възможности на вашата/нашата общност. На какво ще научим децата. Че тези, които мислят, че тези, които виждат историята като един калейдоскоп, а не като ин и ян в цветовото им съчетание са Юроди? Бъди сигурна, че много други народи имат също богата история като нашата. И велики и трагични моменти. И предатели и герои. С нищо не сме по-различни.
П.П. Да се доверяваш на Божидар Димитров като историк е все едно да се доверяваш на Слави Трифонов за елитарната култура. Божидар Димитров отдавана не е историк. Има само един сериозен труд, който е за Асеневци и е много отдавна. Останалото е помийна яма за журналистико-националистическите му напъни.
Поли, клипът ти е потресаващ!!! Поздравления за професионалната работа!!!
А сега и аз малко да налея масло в дискусията :))).
Чопър, цитираш Вера Мутафчиева – един автор, който много обичам, защото тя ни показа човешката страна на историята, макар и под формата на художествена измислица. Да съгласна съм, че в думата робство има прекален метафоричен нюанс. Аз не съм потомка на роби! Не са били роби Сирма войвода, Петко хайдутин, Левски , Бенковски и пр. и пр. Те са били борци за национална независимост. В същото време народът ни се е чувствал робски унижен. Народният епос е свидетелство за това. Затова и аз ще цитирам Вера Мутафчиева „Да не мислите, че историческата наука е една обективна сигурност? И тя не е. Всичко, което премине през човек, повече или по-малко, носи неговите черти, неговите склонности, неговите вкусове".
А относно романтизма в историята ни след освобождението и нейното така наречено преиначаване, може би проф. Фол е най-прав:”Според едно облекчително напътствие, единственият начин да се види къде и как историята протича, е да се издебне моментът, в който нищо вече не може да се стори, за да се стори нещо, каквото и да е то. Това още веднъж потвърждава, че пишещтия историята не е безпристрастен наблюдател. Той я написва от предварително избрана гледна точка. При тотално неразбиране същността на историческите науки току-що казаното обяснява и тяхното низвержие, което най-често има ресторантски характер: историята била в услуга на власт имащите. Тя е в услуга на поколенията. Всяко от тях създава свой собствен възглед за миналото, настоящето и бъдещето си и затова има право да напише наново цялата история на своята общност, за да открие мястото си в нея. „Историята е населена от хора” , интервю с проф. Александър Фол.
Относно коментара ти за Божидар Димитров, в книгата си „12 мита в българската история” той има статия по въпроса „Робство ли беше турското робство, или само национална катастрофа”. Не съм съгласна с всичко в нея, но съм съгласна с генералния извод, че „Каквото и да се каже – „робство” или „владичество”, това което се случва между 1396г и 1878г., си има едно точно име – КАТАСТРОФА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА”.
Но това, разбира се, е моя прочит на историята и той е субективен. Като учител съм длъжна да бъда обективна (доколкото мога) и да се придържам към „сухара” на документите и точната терминология(доколко е точна?).
Спирам, защото май станах отекчителна...
Благодаря за коментарите. Съжалявам, че вчера нямах време да участвам в дискусията, но ще коментирам сега със закъснение.
Подкрепям казаното от Didika. Нима не е било реална действителност насилственото помохамеданчване на българите и съпротивата, която са оказали?
Никой не може да твърди със сигурност дали легендата има, или няма реална основа, но е немаловажен фактът, че тя се е запазила във фолклорната памет на народа ни. За да се запази толкова дълго време – векове наред, може да означава само едно: че народът ни се е постарал да я съхрани и предаде на поколенията с информативна и възпитателна цел. Смисълът на едно такова произведение е да се знае и помни на какво са били подложени българите и да се възвеличат онези от тях, които са стигали до крайни мерки в своето противопоставяне.
Не само за тази легенда, но и за много други легенди, песни и предания се отнася същото. Историята, първо, е най-изменчивата наука, защото „в нея много се политиканства”, както вчера се изрази колежката ми - преподавател по история, и второ – историята винаги ще си остане в процес на изследване, търсеща отговорите на редица въпроси.
Понеже Чопър спомена някъде, че историята описва цар Иван Шишман като страхливец, само ще обърна внимание, че народът е бил на друго мнение по този въпрос и науката все още не е в състояние да обясни ясно и точно, без предположения, защо толкова много песни и предания го прославят и защо толкова много и различни места из България са свързани с името му. В справочника „Кой кой е в Средновековна България” се споменават следните:
1. Крепостта „Шишмановото кале” край Самоков. В цикъл предания от Самоковско се разказва за обезглавения последен цар, който продължил да бяга със своята собствена глава в ръка.
2. Софийското село Кокаляне носи името на убитите войници на цар Иван Шишман, които оставили там „кокалите” си.
3. Сред непристъпни скали в ждрелото на река Искър зеят т. н. Шишманови дупки, за които се разказва в предания, че царят се е бил 7 години с турците, криейки се в тези дупки, а заради черепите на загиналите българи близките села били наречени Черепиш и Люти брод.
4. В Плевенско се разказва, че близо до местността Кайлъка било последното убежище на Иван Шишман. Той призовавал болярите си да му помогнат, но те не се отзовали на молбата му и той се самоубил.
Предания за последния български цар има и в Ботевградско, Врачанско, Средна гора, Родопите, Стара планина. Историята все още не може да заяви категорично, че зад опоетизираните подвизи на Иван Шишман стоят, или не стоят, действителни исторически събития.
Иве, оказва се, че стихотворението изобщо не мога да го кажа до края, защото се разплаквам. Това е май е заради типа "сърдечна мускулатура", както каза Рози...
Дани, за още едно стихотворение със заглавие "Балада за Калиакра" мислех – негов автор е Иван Бурин. (Прикачвам го тук.) Всъщност и то е доста дълго, както стихотворението на Пепа Николова, което значи, че е по-добре клипът да се озвучи, а не да се чете.
Dani, благодаря! Поласкана съм.
Цвети, напълно съм съгласна с казаното от теб, че „истината е някъде там”…
Поли, в сферата на шегата – просто твоят коментар ми даде идеята… Вече знам какво е другото значение на израза „османско присъствие”. Това е присъствие на османист в блога :)))
Силви, благодаря за обратната връзка! Много важна за мен е информацията как би въздействал клипът върху ученици, които не са мои възпитаници.
Вяра, абсолютно същите думи като цитат ми идваха в съзнанието, четейки изказванията на Чопър.
Светле, благодаря!
Геновевче, ето го текста, публикуван в „Слово”.
Майче, особено ми е приятно да те „видя” отново тук. Много поздрави на Оги! :)
Ринги Рае, благодаря за отзива! Ще продължа да се старая!
Тони, напълно подкрепям казаното от теб. Благодаря за включването!
ТОва искрено ме развесели. Макар, че не съм Османист. Просто се занимавах в университета с този период.
Геновевче, благодаря за линка!
В дискусията няма да влизам. За мене е факт, че сме били под турско робство, а не присъствие; Батак е факт, а не художествена измислица; униженията и гибелта на хиляди българи е факт, а не ... Спирам.
Вярно е. Некомпетентен и не зная съм само в някои области на химията, математиката и българския език. По всичко друго имам собствено мнение. Надявам се, че ен съм те обидил със слъзните канали. Беше шега.
Включвам се, макар че важното към Куини всъщност го казах вече. Бях писала нещо точно към теб - Чопър за Иван Шишман в друг пост. Но няма значение. А коментара ми тук не си разбрал правилно. Не се тревожа за твоето сърце. Нито рекламирам нечии други. Мисля също, че в слъзните канали няма нищо лошо. Не бих казала, че са разхлабени, защото песента за балканджи Йово не се вписва в нито един сапунен сериал, към чиито почитатели се опиваш да ни причислиш /на това се смях от сърце/. Но знаеш ли, всичко, което прави човек, е подчинено на едно – да създаде преживявания. Било то здравословен статус, професионални занимания, отношения на различни нива и т.н. Всичко това ражда определени емоции т.е. съзнателно или не ние преживяваме. Точно по този въпрос са единодушни психолозите. Това прави песента, за която говореше Куинка. Но ако за теб е важно да правиш подобни коментари, прави си ги. Лично на мен не ми пречат. Живея в пълен мир със себе си откакто осъзнах, че всичко, изговорено за мен, е без значение извън факта кой го е казал. Всъщност това е последната ми реплика към теб, защото не виждам смисъл да се опитвам, както в други случаи, да споря с радио или телевизор.
Куини, написах това за преживяванията повече за теб, защото се убедих, че ти имаш талант да ги създаваш - значими, силни и стойностни . Затова отново благодаря! Още щом видях клипа, и аз като Силвето, реших да го покажа на децата. Само че изчаквам още нещичко от историческия материал и ще споделя.
Поли, получил се е впечатляващ и въздействащ клип.
Оставям настрана спора.
Дълго време се чудех дали да се включа в спора. Ето и моето мнение по въпроса за робството. Разбира се, че тези тъмни години от нашата история са робство. Лично аз вярвам на патриарха на българската литература - Иван Вазов. Та нали той е съвременник на робството и така нарича и първия български роман - "Под игото"! Как да не вярвам на неговата "Епопея" , "Немили-недраги"?!! А за легендите... Кой народ няма своя Крали Марко, Робин Худ, Вилхелм Тел? И обича легендите за тях. Вилхелм Тел е национален герой на Швейцария, а за него има само една легенда и няма нищо доказано. Гордея се с легендите, които народът ни е оставил. На това уча и моите ученици. Не мисля, че така клиширам историята. Досега съм изнесла много уроци по родолюбие пред родителите и се гордея с това.
Поздравления за клипа! Всяка година ходя на това място. Има нещо магнетично в изгревите и залезите над нос Калиакра. Там посрещнах и "July morning" миналата година. И наистина се почувствах свободна. А историята е във всяко камъче.
Що се отнася до "робството" и "присъствието" - напълно подкрепям Поли. Всеки има право да го назовава така, както го разбира и усеща. Народът винаги го е наричал "робство". Аз го възприемам по същия начин. Не случайно народът ни още не може да се отърси именно от "робската" си психика.
П.П.: Снимката, която виждате на профила ми, е точно изгрев над нос Калиакра.