Истинският учител - тук и сега
Той не търси публични изяви, не шуми около себе си и може никога да не чуете за него. Ето затова си поставих за цел в днешния празничен ден да опиша образа на Истинския учител, за да го разпознаете, ако един ден го срещнете.
Преди всичко той е Учител. Призванието му е да учи децата, което постоянно го мотивира да се усъвършенства.
По природа е откривател и експериментатор - всеки ден опитва нещо ново в професията си, макар че нерядко ще го видите да работи в трудни условия, без елементарна техническа база.
Неговото безспирно вдъхновение са децата, които обича. Прощава им всичко, но и непрекъснато изисква от тях, защото истинската обич е действие. Изразява я чрез ежедневните си усилия да подготви учениците си за Живота, да ги превърне в трудолюбиви, издръжливи и силни личности които успяват да постигнат мечтите си.
Отдаден на професията си, той не измерва усилията си и не се съизмерва с колегите си. Не щади себе си, неуморно се раздава без остатък, но рядко получава помощ от другите, включително и от онези, които са задължени да му я оказват.
В душата си е:
- искрен - не умее да лицемерничи и да се нагажда, заради което понякога става неудобен;
- честен – откровено казва онова, което мисли и чувства, независимо от последствията;
- добронамерен и отзивчив - разбира всички, поставя се на мястото им, но него малко хора го разбират.
Истинският учител е скромен и почтен човек – качества, които днес не са на почит. Не се стреми към звания, награди и почести. Не се бие в гърдите и не изтъква заслугите си, защото знае, че реалните резултати се разбират след години, а действителните успехи ще ги оцени не някой друг, а Времето.
Той не получава уважение по право, на каквото някога са се радвали неговите възрожденски колеги, а го достига сам, вървейки по най-трудния път.
Това е портретът на Истинския учител, който е достоен човек и не се страхува да бъде себе си.
Ако един ден го срещнете някъде и го разпознаете, кажете му:
- Благодаря ти, Учителю! Благодаря ти, че те има тук и сега, в едно тежко и трудно време, в което знанието, истината, доброто и красотата са престанали да бъдат ценности. Сред едно объркано общество, неспособно да оцени достойнствата ти, и забравило, че ти дължи уважение и признателност за твоя труд и отдадеността ти към децата.
И макар Истинският учител да не е свикнал да чува благодарствени думи, бъдете сигурни, че ще стоплите сърцето му.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ!
Преди всичко той е Учител. Призванието му е да учи децата, което постоянно го мотивира да се усъвършенства.
По природа е откривател и експериментатор - всеки ден опитва нещо ново в професията си, макар че нерядко ще го видите да работи в трудни условия, без елементарна техническа база.
Неговото безспирно вдъхновение са децата, които обича. Прощава им всичко, но и непрекъснато изисква от тях, защото истинската обич е действие. Изразява я чрез ежедневните си усилия да подготви учениците си за Живота, да ги превърне в трудолюбиви, издръжливи и силни личности които успяват да постигнат мечтите си.
Отдаден на професията си, той не измерва усилията си и не се съизмерва с колегите си. Не щади себе си, неуморно се раздава без остатък, но рядко получава помощ от другите, включително и от онези, които са задължени да му я оказват.
В душата си е:
- искрен - не умее да лицемерничи и да се нагажда, заради което понякога става неудобен;
- честен – откровено казва онова, което мисли и чувства, независимо от последствията;
- добронамерен и отзивчив - разбира всички, поставя се на мястото им, но него малко хора го разбират.
Истинският учител е скромен и почтен човек – качества, които днес не са на почит. Не се стреми към звания, награди и почести. Не се бие в гърдите и не изтъква заслугите си, защото знае, че реалните резултати се разбират след години, а действителните успехи ще ги оцени не някой друг, а Времето.
Той не получава уважение по право, на каквото някога са се радвали неговите възрожденски колеги, а го достига сам, вървейки по най-трудния път.
Това е портретът на Истинския учител, който е достоен човек и не се страхува да бъде себе си.
Ако един ден го срещнете някъде и го разпознаете, кажете му:
- Благодаря ти, Учителю! Благодаря ти, че те има тук и сега, в едно тежко и трудно време, в което знанието, истината, доброто и красотата са престанали да бъдат ценности. Сред едно объркано общество, неспособно да оцени достойнствата ти, и забравило, че ти дължи уважение и признателност за твоя труд и отдадеността ти към децата.
И макар Истинският учител да не е свикнал да чува благодарствени думи, бъдете сигурни, че ще стоплите сърцето му.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ!
Поли, как простичко и точно си го казала! Поздравления, мила и честит празник!
Честит празник!
Благодаря за хубавите думи, Поли!
"В душата си е:
- искрен - не умее да лицемерничи и да се нагажда, заради което понякога става неудобен;
- честен – откровено казва онова, което мисли и чувства, независимо от последствията;
- добронамерен и отзивчив - разбира всички, поставя се на мястото им, но него малко хора го разбират.
Истинският учител е скромен и почтен – качества, които днес не са на почит. Не се стреми към звания, награди и почести. Не се бие в гърдите и не изтъква заслугите си, защото знае, че реалните резултати се разбират след години, а действителните успехи ще ги оцени не някой друг, а Времето. "
Благодаря!
За това, че докосна душата ми, за това, че описа точно чувствата ми, за това, че Тук и Сега мога да вляза в този блог и да намеря съмишленици от цялата страна.
Благодаря, Поли, че си създала
поддържаш място, в което ние, началните учители, да се чувстваме у дома си...
Знаете ли колко български учители заслужават да отидат на прием с Президента или да ги наградят със званието " Учител на годината"? Между другото не искам да обидя абсолютно никой, но тъй като имам преки наблюдения от тази година, искам да кажа, че има толкова много субективизъм и ... още нещо при определянето на това кой е по- и най-, че не мога да погледна сериозно на такива номинации. Спор няма, че много колеги заслужено ги получават, но това не се отнася за всички. Казвам по- малко от това, което знам.
Затова когато правим нещо, нека първото, от което се ръководим да бъде онова, което ще достави радост на децата и радост на нас. Пък дали някой ще ни забележи, въобще не бива да бъде водещо. За мен всекидневната награда е прегръдката на дете, което да ти каже" Обичам Ви, госпожо!" или като влезеш сутрин в класната стая, да видиш същия надпис на дъската. Всичко друго е панаир на суетата.
"Учителко, от нас букет вземете,
открийте в него нашите очи
и чуйте в нежността на всяко цвете,
как детската признателност звучи!"
Честит празник!
Честит празник отново, колеги!
Светле, да, въпреки всичко!
Шери, прости са истинските неща, нали? И обратното – твърде сложното изразяване обикновено има за цел нещо да прикрие, да завоалира, да замаскира.
Рози, стихотворението ти е великолепно! Ти се превърна в автор на едни от най-хубавите стихове за учителя. Благодаря ти от сърце за красивите, топли и чисти думи, с които ни даряваш! И не спирай да пишеш!
Ика, „преди всичко учителят е Учител”. В днешно време се налага да си припомняме какви са основните му функции, защото като че ли вече никой не се интересува от пряката му работа с децата, освен самият той. Проектите за извънкласни дейности и др. подобни занимания изместиха акцента, преподредиха приоритетите, сякаш училището не е обучителна институция, а център за работа с деца.
Веси, ние, учителите, особено началните, знаеш, сме много емоционални, чувствителни и дълбоко преживяваме всичко, свързано с работата. Благодаря ти за съпреживяването!
Дани и аз ти благодаря, че си тук и сега! Благодаря ти за прекрасните стихове!
Злати, благодаря! Истинският учител заслужава най-добрите и светли думи!
Мери, за теб ще отделя специален коментар, защото засегна интересен въпрос, а не бих искала постът да става прекомерно дълъг.
Мерлин, честит празник!
Злати, благодаря ти, че те има тук и сега! Ти превръщаш общността в още по-уютно и топло местенце!
Петя, радвам се, че ти и всички истински учители са разпознали себе си в думите ми. Това беше целта на публикацията ми – да им кажа своето „благодаря” по моя си начин.
Мери, ако аз съм успяла да опиша най-точно и най-пълно Учителя с главна буква, то ти напипа веднага проблема и посочи несправедливостта. Съгласна съм с теб, че много български учители заслужават да отидат на прием с Президента или да ги наградят със званието " Учител на годината" и въпросът е принципен.
Номинациите и наградите за учителите в днешно време не ни убеждават, че са резултат от честно състезание и не са плод на субективен избор.
За да повярваме, че отличеният е заслужил званието, наградата си, той трябва да бъде сравнен с други учители по конкретни критерии, които да установят, че е постигнал високи резултати в пряката си работа, а не извън нея. Да се установи, че в някаква област неговите ученици знаят и могат повече от други ученици, а заслугите принадлежат лично на учителя им. Приносът може да се изрази и в разработката на нещо стойностно, иновативно, носещо конкретна обществена полза, заради което учителят се е откроил от другите учители, за да може след това с чест и достойнство да носи връчения му приз.
Коректността при излъчването на победителя „Учител на годината” изисква първо - да се даде възможност да участват всички учители в района, които желаят да бъдат номинирани, и второ – да се познава много добре работата им, а не да се прави преценка само по препоръка и по документи.
Хареса ми израза "виртуален учител",а за мен всички тук сте такива!
Толкова много научих от вас ,за което безкрайно благодаря!
Поли, благодаря! Докосна душата ми!
Бъди здрава!