Не знам това кога ще се случи при нас:(((

Е, и аз имам сценарий за "случване" на розовото бъдеще, но едва ли ще предизвикам аплодисменти с него. От чиста суета ще го споделя с вас ;-) а вие пригответе шамарите си :-)

Да започнем с най-болезненото - целодневен работен ден в училище за учители и целодневен престой за ученици. За учители това ще означава - учебни часове и остатъка от времето се оползотворява с подготовка за следващия ден, методическа работа, работа в извънкласни форми с учениците и родители и всичко друго, което се сетите а аз сега пропускам.

Та като казах родители - осигуряване и изискване на постоянен ангажимент на родителите към училището и в частност към делата на собствените им деца. Това може да означава куп неща, но на първо време - постоянна връзка с учителите на детето (да речем, освен ежемесечни родителски срещи, използване на електронни дневници и он лайн връзка с учителите), активно участие в училищни мероприятия, активно участие във вземането на решения касаещи училището (това на теория си е така и сега).

 По отношение на повишаване на квалификацията на учителите - това трябва да се спонсорира и изисква от МОНМ. Е, да не стигаме до там да се провеждат ежегодни или на определен период изпити за защита на квалификацията, но ежегодни летни опреснителни или квалификационни курсове ще свършат работа. На тези курсове да бъдат задължени да присъстват колеги, които с нищо не са променили (разбирай - подобрили) работата си през последните година/две.

Само тези мерки до никъде няма да доведат, затова защо да не продължим с ежедневна работа на медиите в посока на подчертаване на това колко е важно и отговорно всичко свързано с образованието и възпитанието на децата ни. Знаем колко силен инструмент за оформяне на отношението на обществото към каквото и да е било са медиите, така че - защо да се отразява просто поредния проблем в някое училище с акцент върху отрицателното, гадното, безнадежното в ситуацията и безсилието или некадърността на учителите да се справят с проблема, ако може да се отрази как този проблем  е бил преодолян или поне как се работи за да се преодолее той? Много наивно ли звучи ако твърдя, че и това е начин да се разпространява информацията (това, което правят медиите).

Да, и това не може да е достатъчно. Тогава защо не вдигнем глава малко по-нагоре. Какви са тези жалки 3.3 процента от бюджета за наука и образование (поправете ме, ако греша - не искахме ли 5 процента през 2007?/ Я, по-сериозно! Това с финансирането на училищата на глава ученик освен да размирише системата нищо друго не върши, така че защо да не се помисли в посока как да се осигурят пари за нормален учебен процес на всички училища. Разбира се, изискванията за минимален брой ученици в паралелка и осигурен годишен норматив на преподавателите трябва да се спазват.

И като заговорих за пари, не е достатъчно да се отделят повече от тях за образованието като система. Ами да си помислим, дали няма да се развие индустрия свързана с училището (това, за което всъщност беше първото ми писание) ако има данъчни облекчения и финансово участие от страна на държавата във всички тези бизнес начинания, които са свързани с образованието? И дали тогава няма цените на тези стоки да са толкова смешно евтини и достъпни за всички. А като е така, дали няма да има силно развита търговия и разрастване на този пазар?

Всичко това със сигурност изглежда прекалено идеалистично и глупаво наивно. Защо е така? Ами защото НЯМА ПАРИ! А защо няма пари - защото образованието не е най-важния приоритет. Така де, за какво отделяме най-много пари в семейния си бюджет - за най-важните неща, нали? Същото е и с бюджета на държавата.

Иначе, не съм против усилената ни работа, увеличено и качествено производство и т.н., но имам нескромността да си мисля, че само това не стига.