Безпокойство

Проблемът с агресията е огромен. И в начален курс има агресивни дечица, които непрестанно тормозят съучениците си, но сякаш са по-малко. Дали защото началните учители не ползват междучасия и стоят край децата, т.е. малчуганите са под непрестанно наблюдение...В прогимназията децата вече навлизат в онази невъзможна възраст, където стават почти непоносими като поведение. Учителите са специалисти и става едно голямо текучество. Един влиза, друг излиза... На коридор, който има 5, 6 или 7 стаи има 2-ма дежурни учители... Е, не са многоръкият Шива и няма как да обхванат като наблюдение всички класни стаи. И тогава става нещо страшно.Пощипване, побутване, гонене в стаята или по етажа, бой... А и начинът, по който си общуват - винаги е на висок тон, с едно такова "дръпнато" отношение...Когато съм дежурна се прибирам у дома като пребита.

Май се изместих от темата... Когато имам проблем с подобно поведение ми е лесно да го разреша. Намирам работа на децата и за междучасието - да подредят тетрадки, да забършат прах, да напълнят вода за цветята (гледам да ги ангажирам). Колежката, която е с мен в стая е подредила за децата кът с пластмасови фигурки, моливи, листи...През междучасията децата си знаят реда и на който му се рисува - го прави. Моите ученици си донесоха "Европолия", "Не се сърди, човече" и др. тихи игри (е, когато се разгорят страсти около играта не са съвсем тихи, но поне не се бият).  Родителите са отзивчиви и говорим съвместно с детето. А и все още учителят е АВТОРИТЕТ.

Къде ли не съществува този проблем? Във времето, в което живеем, училището не може да остане оазис на спокойствието. Най-неустойчивите да се справят със стреса са именно децата. Като прибавим и липсата на време на родителите да отделят от вниманието си на собствените си деца, нещата стават страшни. Demil е права - позволявайки всичко на своите съкровища, родителите компенсират отсъствието си и липсата на внимание и общуване.

В нашето училище има случаи на агресивно поведение и тези случаи се наблюдават и в начален курс. Факт е, че поемайки класовете ни, някои колеги специалисти не могат да се справят с дисциплината, не успяват да респектират децата и започват да прехвърлят вината на началния учител. А всеки от нас знае колко дълъг е пътят, докато изградим клас от личности, които, макар и да не се харесват всички, са толерантни един към друг, спазват реда и дисциплината в училище.

Но и аз като Дани се увлякох. Идеята за тихите игри и оцветявките върши работа. Освен това, винаги, когато две деца влязат в конфликт или се случи да посегнат едно на друго, превръщам въпроса едва ли не в политически. Разговарям с тях и изясняваме позицията на всеки. Другите деца също се включват. Възлагам им дни наред задачи, които да изпълняват заедно, като ги наблюдавам. Особено важно е участието на родителите в подкрепа на учителя. Ако нямаме съдействието на родителите, не можем да постигнем много. По този повод още на първата родителска среща казах, че ние не сме врагове и целта ни е обща. Защото това са техните деца...

Другото, което много ми помага, е - изтъквам някоя постъпка, че самата тя е лоша, а не позволявам акцентът да падне върху качествата на ученика, защото по-често е негативна самата постъпка, а ако подходиш към някого, като към лош, той агресивно отвръща с още по-лошо.

Благодаря на всички ви, че сте толкова отзивчиви! Още се ориентирам в сайта, обещавам да споделя и реализирани от мен идеи! Ползотворен ден!

А как възприемате идеята родители да идват във времето на голямото междучасие и да помагат за дисциплината?В училището ,което работя имам колежка,която използва и тази мярка спрямо агресивността на децата.Въпросните ученици са 1.клас и са доста буйни,колежката не може да се справи с тях.Но на мен ми е чудно как колежката е успяла да склони майките да идват и да дежурят,както правим ние,учителите.

Аз съм малко резервирана към тази идея,но явно колежката така е преценила.Дано постигне резултата,който желае.