avatar

Авторските права

Тези дни се случиха няколко неща, които ме наведоха на доста мисли – за съжаление, съвсем неприятни. Започна се от коментар в пост на Руми, че презентацията й била заключена и не можела да се ползва. Странно! Ако съм в първи клас и съм на този урок, бих я показала на учениците си с огромно чувство на гордост, че НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ владее толкова добре информационните технологии и ги прилага в работата си. Малко по-късно се появи коментар в презентация на Рада – в същата връзка... От друга  колежка разбрах, че блогер й бил разкодирал паролата и това не било пречка за него. Зачудих се що за човек трябва да си, за да сториш нещо подобно. Ако владееш ИТ до такова съвършенство, че да си позволиш да нахлуеш в нечия лична собственост, игнорирайки авторското право, защо не впрегнеш знанията и уменията си в съзидателни действия и не създадеш нещо свое – оригинално, завладяващо и неповторимо? Нима тръпката съществува само в кражбата? А тази сутрин, влизайки в блога, прочетох нов коментар, след реплика на Radium  - негова презентация била представена като лична в конференцията „Училището – желана територия”. Нагло и безочливо. Не намирам оправдание за подобна постъпка.

На срещата в Пловдив ми направи страхотно впечатление греещият поглед на Поли. Тя толкова се радваше, че от место, в което са си разменяли реплики тя и Стефанов, блогът се е оживил толкова много и е като притегателна сила за много колеги. Общност „Начално образование”  е сред най-активните.

На тази среща показах на присъстващите колеги моя проект, с който участвам в конференцията. Съвсем умишлено не бях публикувала презентациите в блога. И тъй като училищният кръг беше минал, смятах да започна с публикациите. Вслушах се в думите на Мая, която ми каза: „Изчакай. Има време”. Радвам се, че й се доверих. Проектът ми е отворен. Това означава, че търпи дооформяне, както и включване на материали от всеки един, който е решил да го ползва. Подписала съм и декларация, в която давам съгласие разработката ми да се използва. Но... Не бих искала да се пренебрегва името ми като автор. Създаването на нещо изисква време, енергия и мисъл. От чисто човешка гледна точка е редно да се уважава трудът на онзи, който е спестил нашия.

Не бих искала да има горчилка в душата ми или в душите на онези колеги, които издигат имиджа на началния учител с креативността си. Искам да имам повод за самочувствие – не само лично ( аз си знам какво умея), но и колегиално – искам, показвайки на бъдещите си първокласници презентации, те да могат да разпознаят стила на antoineta, demil и  imur, да познават гласът на queen_blunder и maya и прекрасните им разработки. Искам, влизайки в блога, да усещам добронамереност и настроение, а не напрежение.

Говоря от свое име... Публикувам презентации тук не да се правя на велика, не за да демонстрирам нещо, а да спестя ничий труд, споделяйки своя идея. Вземам от труда на колегите, но и дарявам своя. Най-малкото, което заслужава всеки един от публикуващите, е да оставим името му, а не да присвояваме труда му като свой.

Нямам от какво да се притеснявам или срамувам. Под всеки мой материал стои МОЕТО ИМЕ, МОЕТО УЧИЛИЩЕ, МОЯТ ГРАД. Изписвам имената на авторите, по чиито учебници работя. Със сигурност обаче, следващата ми публикация ще бъде с опция „само за четене”.

аtlantic -  Йорданка Първанова, СОУ”Любен Каравелов”  - Димитровград