Писмо от мама
Замисляли ли сте се колко много са ощетени учителските деца?! Вчера моята дъщеря, която е на седем години искаше да разглеждаме рисунките й, а аз проверявах тетрадки. Отказах й, защото бях затрупана с работа... и това е ежедневие. Всеки ден мъкна тетрадки и учебници, правя презентации, мисля за проблемите в класа, в училището, уморена съм, изнервена... Чувствам се виновна, че не й отделям достатъчно време. Днес търсех в интернет стихове за мама и във форума на bg-mamma попаднах на едно писмо от майката до дъщерята. Великолепно е. То е за всички вас - подарявам ви го. Писмо от мама.doc
Почувствах се ... предателка... Предателка на собственото си дете, което е жертва на професията ми. И все пак... вярвам, че така ще стане по-самостоятелен, по-уверен и ... по-истински. Защото му давам правото на избор, правото да взема решения и да носи отговорността за тях. А това писъмце ще го получи за рождения си ден:)))
Ръцете ми заети бяха през деня,не можех да играя или да ти чета,когато молеше и канеше ме ти,за теб минутка аз да отделя.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах.Ти дотърча с рисунка и с весел смях ми каза:Мамо,виж каква шега!Аз рекох:Дъще,чакай малко,не сега.
Внимавам хубаво да те завивам,молитвата като си кажеш и излизам.На пръсти отивам лампата да изгася,а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж момичето порастнало е и вече е жена.Не е край теб с молбите си безкрайни,и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,игрите до една са изиграни.Молитвата вечерна,целувка за нощта...това са вече минали неща.
Ръцете ми заети постоянно,сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя онези нещица,които искаше ти с
:Мамо,моля!........
Преди две години ми попадна пред очите написаното.Не зная кой е авторът,но ми се иска да го споделя с вас,като подсъзнателно ми се иска,когато моята малка дъщеря порасте,да не си спомням с тъга за тези слова,по-скоро да не се отнасят за нас,двете....Да намерим време за децата си...