Любимият учител
Любимият учител бавно влиза,
поглежда към дъската със тъга.
Неволно мачка старата си риза,
а от очите му искри вина.
Последният учебен час започва,
гласът му нежен в стаята кръжи.
Омайното му слово омагьосва
и будна съвестта нащрек държи.
Редят се думите, като мъниста
и галят нежно детските сърца.
Пробуждат се героите от листа
и озаряват малките лица.
Последният звънец се произнася
и слага край на хиляди мечти.
Но детската любов с жар се понася
към сините и бащински очи.
Любимият учител бавно тръгва,
а стаята кънти от тишина.
Душата му неистов стон изтръгва -
жадува да раздава топлина.
Ще съхрани в душата си съдбите
на хилядите негови деца.
И ще запази спомена за дните,
огрявани от нежните лица.
Наистина невероятно! Настръхнах, докато го четях. Признавам си, че успях да открия себе си между тези редове. Дано и други го направят!
Поздравления!
Боже, хем съм изумена, хем си казвам, че всъщност няма какво да ме учудва! Вие и двете сте страхотни!
Е не, след тези изненади и вълнения, скоро няма да заспя! :)
Май и аз няма да заспя скоро!
Познах ги, значи са оставили трайна следа в мен. Поздрави!
Ето ни заедно! Наташа Басарова и Златка Чардакова