Тези дни се случиха няколко неща, които ме наведоха на доста мисли – за съжаление, съвсем неприятни. Започна се от коментар в пост на Руми, че презентацията й била заключена и не можела да се ползва. Странно! Ако съм в първи клас и съм на този урок, бих я показала на учениците си с огромно чувство на гордост, че НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ владее толкова добре информационните технологии и ги прилага в работата си. Малко по-късно се появи коментар в презентация на Рада – в същата връзка... От друга колежка разбрах, че блогер й бил разкодирал паролата и това не било пречка за него. Зачудих се що за човек трябва да си, за да сториш нещо подобно. Ако владееш ИТ до такова съвършенство, че да си позволиш да нахлуеш в нечия лична собственост, игнорирайки авторското право, защо не впрегнеш знанията и уменията си в съзидателни действия и не създадеш нещо свое – оригинално, завладяващо и неповторимо? Нима тръпката съществува само в кражбата? А тази сутрин, влизайки в блога, прочетох нов коментар, след реплика на Radium - негова презентация била представена като лична в конференцията „Училището – желана територия”. Нагло и безочливо. Не намирам оправдание за подобна постъпка.
На срещата в Пловдив ми направи страхотно впечатление греещият поглед на Поли. Тя толкова се радваше, че от место, в което са си разменяли реплики тя и Стефанов, блогът се е оживил толкова много и е като притегателна сила за много колеги. Общност „Начално образование” е сред най-активните.
На тази среща показах на присъстващите колеги моя проект, с който участвам в конференцията. Съвсем умишлено не бях публикувала презентациите в блога. И тъй като училищният кръг беше минал, смятах да започна с публикациите. Вслушах се в думите на Мая, която ми каза: „Изчакай. Има време”. Радвам се, че й се доверих. Проектът ми е отворен. Това означава, че търпи дооформяне, както и включване на материали от всеки един, който е решил да го ползва. Подписала съм и декларация, в която давам съгласие разработката ми да се използва. Но... Не бих искала да се пренебрегва името ми като автор. Създаването на нещо изисква време, енергия и мисъл. От чисто човешка гледна точка е редно да се уважава трудът на онзи, който е спестил нашия.
Не бих искала да има горчилка в душата ми или в душите на онези колеги, които издигат имиджа на началния учител с креативността си. Искам да имам повод за самочувствие – не само лично ( аз си знам какво умея), но и колегиално – искам, показвайки на бъдещите си първокласници презентации, те да могат да разпознаят стила на antoineta, demil и imur, да познават гласът на queen_blunder и maya и прекрасните им разработки. Искам, влизайки в блога, да усещам добронамереност и настроение, а не напрежение.
Говоря от свое име... Публикувам презентации тук не да се правя на велика, не за да демонстрирам нещо, а да спестя ничий труд, споделяйки своя идея. Вземам от труда на колегите, но и дарявам своя. Най-малкото, което заслужава всеки един от публикуващите, е да оставим името му, а не да присвояваме труда му като свой.
Нямам от какво да се притеснявам или срамувам. Под всеки мой материал стои МОЕТО ИМЕ, МОЕТО УЧИЛИЩЕ, МОЯТ ГРАД. Изписвам имената на авторите, по чиито учебници работя. Със сигурност обаче, следващата ми публикация ще бъде с опция „само за четене”.
аtlantic - Йорданка Първанова, СОУ”Любен Каравелов” - Димитровград
Подкрепям те напълно!
И в Библията се споменава, че няма ненаказано добро.
Нека огорчението не ти попречи да продължиш напред!
Абсолютно съм съгласна с теб, Дани и се подписвам под това, което си споделила! Вярно е, че не всеки колега владее ИТ, за да може да си създава нагледни учебни помагала. Вярно е, че тук всеки публикува добронамерено и няма нищо против работата му да се използва от всеки, който я хареса. Изобщо не приемам, че е достойно да се представят чужди работи за свои. Това ще накара много хора да спрат да публикуват, не защото губят слава /и това прочетох в един коментар, че тук сме търсели слава/, а защото вместо благодарност получават обида.
Сигурна съм, че добрия тон и колегиалността ще продължат да владеят нашия блог и за това ще се погрижим всички, които живеем с него!
"Ако владееш ИТ до такова съвършенство, че да си позволиш да нахлуеш в нечия лична собственост, игнорирайки авторското право, защо не впрегнеш знанията и уменията си в съзидателни действия и не създадеш нещо свое – оригинално, завладяващо и неповторимо?"
Те не владеят ИТ, те карат други хора да разбиват пароли и да правят презентации, после се правят на всезнаещи и най-можещи.Щастлива съм ,че мога да черпя от опита на Вас колегите, да научавам нови неща, но това което видях вчера ме огорчи много. Може би ще сезирам комисията на конференцията,защото не може тази презентация да отиде на областне кръг,това е срамота.
С огромно уважение към труда на всички колеги ви поднасям поздрави за празника : Р. Димитрова, НУ"Димитър Благоев" - Стара Загора.
Преди тази публикация, Дани, аз бях си решила, че ще публикувам вече по този начин!
Зная, че ще надвиеш огорчението и ще продължиш напред, защото ти си просто ЧОВЕК, който се раздава и правиш всичко със сърце.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВЛЮБЕНИТЕ...
И ТРИФОН ЗАРЕЗАН НА ВСИЧКИ!
Отдавна не бях влизала тук. Влязох да честитя празниците и го направих в поста на Роси и... попаднах на това, Дани. Какво е огорчило душата на един толкова позитивен човек?! Прочетох всичко няколко пъти. И си спомних как започнах да публикувам в този блог. Не знаех много, но си обичам работата. Разнищвах всяка една презентация, за да разбера кое как става. И не съжалявам, че не почивах активно, а се учех. И както казва Рада, моите ученици ви познават. Последният час преди Коледа говорихме за добротата и себераздаването. Помолих децата да напишат на лист на кого от вас са благодарни и защо. Бяха запомнили всички ваши имена, без да съм го търсила целенасочено. Посмях се, когато въпреки че им бях казала истинското име на Поли, те продължаваха да я помнят като г-жа Куини. Пазя тези листчета, защото са оценка за вашия труд, колеги! А това, за което говориш Дани, нека не те сломява. Както казва micha, подписвам се с гордост под това, което публикувам, не само със своето име, но и с името на моето училище и града, в който работя. Ще го направя отново и то с удоволствие:
Лидия Ганева, СОУ ,, Христо Ботев", гр. Разград
Дани, съгласна съм с теб.Аз съм от тези ,които ползат вашият труд, с което много улеснявам работата си и внасям разнообразие в часовете си.Винаги съм казвала името на автора,защото още не могат да четат самички.Ползвам материали на antoineta , Тони от Благоевград,Деси ,Руми, Бени и др. да не ги изброявам, а също и твои идеи.Също така се уча от вас, за което съм ви безкрайно благодарна, но имам още много да уча.Но много рядко ми се предоставя в училище да използвам лаптопа, за покажа някоя презентация. По- лесно ми е да използвам телевизор с DVD, но там материалът трябва да е в WMV формат ,затова откакто заключвате презентациите аз не мога да ги използвам . С това не се оплаквам разбира се, вие сте напълно прави да държите на труда си и да искате и другите да го уважават. Затова пък използвам идеите ви и си правя свои материали.Жалко ,че има некоректни колеги.Продължавайте да творите все така, защото ние имаме нужда от вас.Бъдете все така отзивчиви и позитивно настроени.Знайте, че има и приятели, които уважават труда ви.
Благодаря ви, приятели! Бъдете живи и здрави и много щастливи!И както знаете доброто винаги тържествува.
Изчезна ми коментара, затова този път ще го запазя в уърд и ще го пейстна.
Първо искам да ви честитя двойния празник и да ви пожелая да обичате и да бъдете обичани.
Говорих с блогера, който е пращал по личните на наши колеги разкрити пароли на презентации. Той казва, че няма никакво намерение да краде материали, а само да покаже, че заключването не върши работа.
Колеги, той е прав. Който иска да отвори дадена презентация, може да го направи. Както знаете, това се прави масово не само с презентации, но с какви ли не скъпи програми и ценни документи. Авторското право в интернет не е защитено. Но ние можем да посочваме крадеца, когато научим кой е, и да го разобличаваме тук.
Смятам, че такова нещо би било една доста неприятна санкция, защото оттук-нататък един крадец трудно би доказвал, че е велик автор, тъй като няма да му вярва никой.
Другият вариант е да спрем да публикуваме.
Разбирам огорчението ти и съм съгласна с теб, Дани. Грозно и недостойно е да си присвояваш нещо, което не е твое.
Не уважава чуждия труд този, който е свикнал само да взема, който не е разбрал, че щастието е в това да даваш, а не само да получаваш.
Много щастлива и безкрайно благодарна съм, че съществува това прекрасно място, защото идеите на колегите ме провокират и карат да се развивам непрекъснато. Щастлива съм, защото моите ученици имат прекрасни виртуални учители, които познават от публикациите им тук и много ги ценят.
Съгласна съм с Поли, че крадците трябва да се изобличават и не трябва да допускаме да развалят колегиалния дух и добронамереност, които царят тук.
Повод за размисъл е споделеното, но в подкрепа на всичко казано дотук, ще изкажа и аз мнението си. Колеги, гордея се, че ви има и за мен е много по-достойно, ако споделям, че дадена работа е ваш труд, който ми е допаднал, даже казвам, че и други дечица са мислили по тези задачи или че са се радвали на определени неща... Мисля, че това ме прави много, много богата, защото освен моите умения и моя поглед върху някакъв проблем, децата ще се учат и от вас, макар и косвено. Наскоро ползвах и пред родителите материал, подготвен от колежка, също подчертах, че е нейно дело.. Не мисля, че човек може да изгуби от истината. Много повече време ми отнема да следя разнообраните изяви, но го правя с удоволствие и в това е ценното на нашето общуване, идеи, реализации... грабващи децата анимации и всичко, което ни прави още повече добри учители.
Така че, мила atlantic, не забравяй, че само великодушните и истинските могат да простят на по-дребнавите душици! Аз вярвам, че ще преодолееш горчилката и не забравяй всяка от нас е до теб!
Благодаря Ви за подкрепата, КОЛЕГИ! Благодаря Ви, ПРИЯТЕЛИ!
Истината е, че ми загорча за кражбата от antoineta, упреците към imur и Rada, а откровената кражба на материал и представянето му на конференцията "Училището - желана територия" (от Radium) просто преля чашата. Не познавам Radium , но се срещнах с Руми в Благоевград. Тони и Рада бяха в Пловдив. Приемам тези хора за мои приятели и ме боли от тяхната болка. Но всеки един от нас може да бъде на тяхно място. Защо? С какво го заслужиха те? С това, че са перфектни в работата си? С това, че са широко скроени хора и споделят своите умения с нас?
Темата, която се разисква тук е била поставяна и друг път и винаги ми е било неприятна, но много важна. Аз съм от тези, които предимно четат, защото по технически причини не мога да ползвам много от материалите, поне за момента. Сравнително рядко влизам и в блога, но при удобен случай, не пропускам да сверя часовника си. Възхищавам се и се покланям на всички вас, които творите прекрасни неща и ги публикувате. Неведнъж съм благодарила за предоставените материали. Не искам да изреждам имена, защото може да пропусна някои, а не трябва. Уча се от всички и от всичко, което виждам тук. Старая се и аз, макар и рядко, да бъда полезна с нещо. Ако не с материал, то поне с коментар да оценя усилията и уменията на творците. Благодаря на всички публикуващи! Нека не спира вашият устрем, а умът, знанията, уменията и добрите ви сърца не може да ви отнеме никой! Продължавайте все така, а знаете, че във всяко стадо има и мърша. Не обръщайте внимание на това. Те ще се изобличат сами, защото не можеш непрекъснато да играеш роля. Рано или късно и това ще се случи. Още веднъж благодаря и желая на всички много успехи!
БЛАГОДАРЯ ЧЕ ВИ ИМА ,ПРИЯТЕЛИ!
Скъпи колеги, може би съм била не точна.Открадната е презентацията от rakovina - http://bglog.net/nachobrazovanie/23653.
Споделих с Вас, защото Вие сте нашето голямо семейство.Без Вас моите ученици нямаше да видят толкова чудесни неща.
Честит празник!
Здравейте, колеги!
Темата, която разисквате повдига доста въпроси. Преди да изкажа своята гледна точка, искам да ви поздравя за прекрасните материали, които публикувате. Благодарение на вас успях да зарадвам първокласниците си със собствен сайт - вие ми показахте как. Тук в блога намерих много публикации, които ми свършиха отлична работа. Презентации умея да правя, имам доста свои, но все още не съм се осмелила да публикувам тук. Навярно и това ще стане. С вас проверявам дали съм "в час". Огромно, огромно благодаря. На следваща среща вероятно ще се осмеля и да дойда.
Не съм си позволила да представя нито една публикация като авторска (макар някои да нямат името на автора в слайд). Това е въпрос на морал. Разбрахте, че който може, ще разбие паролата на публикациите, предоставени само за четене. Мене лично наличието на парола не ме дразни, стига обаче в презентациите да няма допуснати грешки. Наскоро представих на учениците си презентация на Руми. В последния слайд с големи букви вместо думата РИБАРИ беше написано РИБРИ. И...малките рибари "уловиха" грешката. С притеснение да не ми се обиди, помолих Руми да я поправи, защото аз не можех да направя това заради паролата. Сторих го с голямо притеснение, да не би Руми да се обиди. Нали не си мислите, че съм си казала "колко неграмотна учителка". Просто на всеки от нас се случва. В този смисъл, слагайте парола, но поне 3 пъти проверете правописа и пунктуацията, за да не се налага да обясняваме, че "грешката е човешка". Попадали са ми доста презентации (една от тях е "Прибавяне към към 9, 8, 7 и 6 с преминаване на десетицата" на Антоанета от Божурище), в които имената на автора са в самия Template, а не в отделно текстово поле. Този вариант не би ли ви устроил?
Изборът е ваш, вие сте творците! А иначе - пак казвам - всичко е до морала.
Благодаря ти за този пост, Дани. Влизането ми в блога винаги е било с особена тръпка: „Какво ново?”. Разглеждам интересуващите ме материали с особен интерес и не пропускам да благодаря на авторите за представената ми възможност да ползвам техния труд. Никога не ми е хрумвало да се кича с чужди лаври. А когато авторът недвусмислено е заявил, че не желае трудът му да бъде модифициран или преработван, съм приемала това с нужното уважение. Не заключвах презентациите си, защото знам, че класовете и стиловете колегите са различни и давах възможност на всеки да нагоди моята идеята според своите нужди. Последните две презентации, които нарекох тренажори ги заключих, тъй като сметнах хрумката си за оргинална, пък и те не са уроци, а просто упражнения, които имат място само в част от урока. Не желаех да бъдат променяни или модифицирани по някакъв начин. Това, което ме изуми е усилието, което е положил един блогер да разбие паролата. Когато проверих вчера пощата си попаднах на следното писмо: „Не мога да разбера, защо слагате пароли на презентацията си!************/на мястото на звездичките е моята парола/ „
Последва кореспонденция между него и мен. В едно от писмата му има следното изречение:” Кодът е ***********! Той е нали? Защото го отключих и вече мога да коригирам презентацията!” Отношението му бе видимо ехидно и реших да уведомя администраторите. Предупредих и него. Отговорът му отново бе ироничен.
„Незнам защо, но приемам вашето писмо, като заплаха,че чрез администрацията ще ми въздействате по някакъв начин!!! …….. не виждам смисъл да се "пенявите" (сърдите),че има начини за откриване на паролите…..”
Благодаря за намесата на администраторите, които явно са взели отношение по случая, защото в пощата ми има писмо, в което блогерът с любезен тон ме уведомява, че не е имал за цел да краде труда ми, а само да ме предупреди, че заключването на презентациите не гарантира тяхната сигурност. И забележете, сега вече следва съвет, в какъв формат да публикувам трудовете си, за да не бъдат ограбени. БЛАГОДАРЯ!!!
Два пъти съм обирана – материално . Знам, че крадеца няма да се спре пред нищо, но се питам, що за почтени намерения са тези: Ще вляза в дома ти без твое знание, а после ще те уведомя, колко несигурна е бравата ти. Някак си ми звучи нечистоплътно!!! Опитвам се да повярвам в добрите намерения, но не ми се отдава.
Знам, че в интернет се краде безогледно и публикувайки тук съм наясно с риска да бъда копирана и използвана по най-безпардонен и нахален начин. Затова не хленча, просто не мога да се съглася с добрите намерения.
Благодаря Ви , Колеги, за топлите думи. Наясно съм, че ако напусна блога ще ми липсвате, затова ще остана с Вас, защото познавам много от Вас и знам какви прекрасни професионалисти сте, но ще огранича публикациите си. Надявам се да ме разберете.
ПП. Наистина трябва да изясним случая с открадната презентация, защото явно са се навързали доста грешки.
В отговор на Галя Пенева ще кажа само, че който е решил да краде, знае как са смени фона на презентацията. А всъщност и на мен ми се е случвало да публикувам с грешки. Това е защото докато изпипваш детайлите понякога неволно пропускаш нещо или просто не го виждаш... Затова тези, които го ползават винаги трябва да го преглеждат предварително, а да не го ползват на прима виста.
Благодаря ви за чудесните презентации. Когато ползваш чужд труд си длъжен
да съобщиш името на автора и дори да му благодариш. Това ,че сега се уча да правя презентации ,не значи да омаловажавам труда на другите. Уча се от вас,
много сте добри.
Честит празник на всички! Татяна Йорданова
;
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
честит празник.ppt
Благодаря на всички ,които доросъвестно използват този сайт.
Вчера успях да прочета поста и коментарите към него, но нямах възможност да напиша своя коментар.
Миличка, защо се учудваш, такива хора винаги е имало, има и ще има. Нашият урок е да се научим да не ги забелязваме и да не им позволяваме да ни повлияват. Жалко за тях, щом не съумяват да използват своя потенциал в положителна посока.
През лятото, може би преди да се регистрираш ти, пуснах този материал: Лечителят.ppt. Подарявам ти го!!!
Обърни внимание особено на: 1), 4), 7), 10)
Поклон пред труда, пред добрата воля да споделят с нас, пред високия професионализъм на всички приятели, които публикуват! С нетърпение очаквам следващата сбирка, в която да се включа и аз.
Аз мислех да не взема отношение по този въпрос,по простата причина,че е изключително некоректно да ползваш чужд труд и после да си преписваш активи.Повече съм изумена от негативно гласувалите.Не са съгласни с тази тема,не ги касае или ги настъпват по болното място.В кошера има и пчела - майка и пчелички събиращи меда за кошера и търтеи,които чакат наготово.Винаги ще има хора,които няма да свършат нищо и накрая ще се кичат с медали ,които не са за техните гърди.Тези,които са представили чужди презентации за свои,заслужават да бъдат разкрити.
И ТЕЗИ ХОРА ВЪЗПИТАВАТ?!?
Отсъствах три дни и не бях влизала в блога. Колежка, с която се запознах по време на отсъствието си, ми каза за новия скандал тук. Каза ми го не като клюка, а като потвърждение и на нейно наблюдение. Няма да спомена името й, тъй като се опасявам от нова вендета срещу учениците й. Показала е ясно на своя колежка, че постъпва нечестно като представя публикация от тук като своя. Тъй като тази "учителка" предава и на нейния клас, децата са потърпевши заради честността на учителката си. Възмутително, недостойно и непочтено е да се кичиш с чужд труд и да представяш себе си за "велик" новатор и педагог. Още по-недостойно е за това да плащат децата. Посъветвах Дани да не бърза да публикува, въпреки че аз не се вслушах в собствения си съвет. Ще си живея и ще се надявам някой да не се окичи с моите морфологични презентации по време на някоя конференция. Винаги подписвам с чиста съвест разработките си и ще продължа да го правя и за в бъдеще. Бях трогната, когато няколко колежки споделиха, че техните деца ме познават задочно. Моите ученици също ви познават и знаят какъв огромен труд се изисква, за да направиш такъв урок. А ако на някой името ми му пречи, на този свят всичко се плаща...
С уважение към труда на всички творящи колеги, от който се ползвам и аз:
Мая Владимирова Михайлова ОУ "Н.Петрини" гр. Ямбол
Здравейте, колеги! Нямаше ме няколко дни и сега, като прочетох всичко това, усетих хладни тръпки под "топлото ни одеалце"/ така една колежка бе нарекла блога в друга критична ситуация/.Заболя ме за всички, които заради своята всеотдайност трябва да преживеят тази горчилка.Ползвам вашите презентации и винаги прочитам накрая името на автора и изказвам благодарност. С гордост казвам на своите ученици, че се чувствам малка част от една ОБЩНОСТ на началните учители в България. Нека това да продължи!
Толкова ми харесва това местенце, затова ми е мъчно, че започва да се опорочава.
С удоволствие помагам на всички, които ме помолят за нещо, стига да имам време. Днес например, разработих урок и към него прикачих презентация, за да помогна на една студентка, която ме намери тук, в нашия блог, и ме помоли по личните да й съдействам, тъй като й предстои изпит в университета.
Нейното "Благодаря!", получено малко след като й пратих материалите, си ме зарадва, защото знам, че съм била полезна, въпреки че от това не печеля нито слава, нито пари. Прекрасно знам, че в университетите подготовката на учителите е вече на много ниско ниво, затова тези млади хора имат нужда да се научат да създават качествени материали, да черпят от нас съвети и опит.
Разбирам, че онова, което ни мъчи всички, са онези колеги, които ползват, но приписват авторството на себе си. Много е недостойно, да. Но ако сложим на везните недостойните от едната страна, и нуждаещите се от нашата помощ, смятам, че първите са шепа хора. Не си заслужава заради тях да си обременяваме съзнанието и да позволяваме на черните мисли да ни тровят.
Лично аз, няма да заключвам презентациите си, но не защото някой може да ги отключи, а защото онзи, който открадне и постъпи непочтено, ще си получи своето възмездие от съдбата един ден. И то обикновено е много по-силно, отколкото, ако седна аз да мисля как да му го върна на този човек.
Когато погледнете небето и видите, че е облачно, мислите ли че слънцето го няма? Аз знам, че е там. Скрито е, но пак ще изгрее...
Когато окопавате градинката си нали знаете, че ще поникнат плевели? Защо тогава го правите въобще? Аз заради цветятя, а вие?
Казвала ли е баба ви, че който краде ръцете му ще изсъхнат. Моята, милата, често го споменаваше. Аз не го казвам, но зная, че този закон работи безотказно. Който не го знае, ще го разбере.
Можете ли да откажете лесно на едно дете? Аз не !
А на десетки хиляди като него? Ако нашето "братство" откаже да им даде дори едничко зрънце от духовния хляб, който сее, ще ги остави недохранени, нали? Какво пак ще правим утре тогава?
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи