Честит 1 юни на всички малки и пораснали деца от 1 до 101 години :))




Имало някога един крал,който обичал да управлява,но понеже станал на възраст,синовете почнали да гледат към короната му,за да излезе от ситуацията,той ги събрал и им казал,който му донесе най –красивото кученце в света,негово ще бъде царството и короната.

Двамата му по-малки сина приели задачата с удоволствие,защото така можели да спечелят короната.

Но аз ще ви разкажа за най –малкият син-той бил хубавец,веселяк и храбрец,докато обикалял да търси най-красивото кученце,стигнал до един чудноват замък,докато се чудел дали да влезе,усетил,че някакви малки,пухкави ръчички го побутнали и без да се усети вече бил в него.

Спрял се учуден в една зала от прозрачен бял порцелан,на която по стените били изобразени историите на всички най-прочути котки в света.

Докато разглеждал с интерес чудноватите картини,в залата влязло едно чудновато създание,дълго около лакът и с черен воал,когато създанието вдигнало воала си-принцът видял-най-красивата котка на света.Тя била много млада и много тъжна.

Котката му проговорила с човешки глас и го поканила да сподели вечерята и и да бъде неин гост.Принцът учуден,но и очарован приел поканата.

Минало доста време,но принцът почнал да се затъжава за домът си и да се притеснява за задачата,която му бил дал кралят.

Той споделил това със своята нова приятелка,тогава тя му казала вземи този жълъд,в него се крие най-красивото кученце,принцът зарадван препуснал към кралството на баща си.

Точно както предрекла котешката красавица,така и станало,неговото кученце било най-красивото,но на кралят хич не му се разделяло с короната,затова измислил нова задача-който донесе най-тънкият плат който може да мине през ушите на венецианска игла да плетене на дантели.

Най-малкият принц решил отново да се довери на своята приятелка Бялата писанка,яхнал коня си и за отрицателно време стигнал до замъка.

Заварил своята приятелка отчаяна,но щом го видяла тя скочила от радост и направила доста кълбета.Признателният принц дълго я милвал,разказал и всичко,но тя всякаш знаела по-добре от него какво се е случило,казал и за новата задача на баща си.Бялата писанка дълго останала замислена,но после му казала,че в двореца има за щастие прекрасни котки-предачки,които ще изпълнят поставената от краля задачи.

Като дошло време да се връща приятелката му дала един орех,като му казала да внимава да не го счупи преди да се озове пред бащиният взор-вътре ще намериш плата за който ме помоли.

-Прелюбезна ми Писанке-възкликнал принцът-уверявам те,че твоята доброта ме изпълва с желанието да прекарам живота си с теб.Ако приемеш моето предложение,ще те предпочета пред цялото ми бащино кралство.

-Принце-отговорила тя-знам,че имаш добро сърце и си привързан към малката бяла Писанка,ала помисли добре-та тя само умее да лови мишки.

Принцът целунал лапичката и, и потеглил на път.

И този път историята се повторила-двамата му по-големи братя донесли много красиви и ефирни платове,но щом най малкият брат счупил орехът,от него паднал един лешник,счупил и него, а от него паднало просено зърно,принцът почнал да се съмнява и да се вайка наум,ех,Писанке,Писанке,този път май загубих състезанието,но изведнъж усетил,че някакъв котешки нокът го одраскал и той инстинктивно смачкал зърното и отвътре се раздиплило парче плат,дълго 475метра,ни повече,ни по-малко.Върху него били изобразени всички животни на света,заедно с дърветата,плодовете,слънцето,луната и звездите.Били втъкани също и портретите на всички властващи по-това време над света,крале,кралици,принцове и принцеси.

При тази гледка кралят станал по-бял и от платно,донесли малката игла и платното минало през ушенцето и точно шест пъти.

Кралят и по-големите принцове,навъсено мълчали,въпреки,че красотата и неповторимостта на този плат изтръгвали от време на време мърморещото им одобрение.

Кралят отронил тежка въздишка и казал на децата си:

-Вече съм стар и единствената ми утеха е уважението,което изпитвате към мен.Така,че бих искал да се подложите на още едно изпитание-Който от вас ми доведе най-красивото момиче на света и се ожени за него ще получи на сватбата си и короната.

Младият принц бил толкова благороден,че не пожелал да спори с баща си.Без да се бави,той скочил в каляската си и следван от цялата и свита се върнал при своята мила Бяла писана.

Заварил я да седи върху персийски килим в една галерия от която можела да следи пътя,по който бил заминал.

Посрещнали го всички котки слуги и го поздравили от капчуците със страхотно мяукане.

Неговата приятелка вече знаела за новата задача,възложена от краля и му казала-щом кралят иска да заведеш най-красивата девойка в света,ние ще изпълним неговата воля.Дните отлитали безгрижно в разговори и игри с най-добрата му приятелка и ако не била тя да помни деня на неговото отпътуване той със сигурност щял да го пропусне.

В навечерието на заминаването тя го предупредила,че ще отведе със себе си една от най-красивите принцеси, и че съвсем скоро ще удари часът,в който злокобната магия,направена от злите вещици,най-после ще се развали.Бялата писанка добавила,че принцът трябва да е готов и по даден знак да и отсече главата и опашката,след което веднага да ги хвърли в огъня.

-Кой,аз да те посека?!-провикнал се принцът-Писанке,сърце нямаш ли,нима мислиш,че аз съм толкова жесток и мога да те убия.

-Не,принце бъди спокоен- не те подозирам в нещо лошо.Познавам твоите добродетели,но нито ти,нито аз можем да ръководим съдбите си.Стори това,което те помолих, и тогава и двамата ще бъдем щастливи.Давам ти моята благородна котешка дума,че само така ще разбереш колко силно е приятелството ми.

Сълзите два-три пъти забулвали погледа на принца при мисълта,че ще трябва да отреже главата на своето обично сладко котенце.Ала бялата писанка го молела толкова горещо,че най-накрая,разтреперан от глава до пети,той измъкнал сабята си и с несигурна ръка отсякъл главата и опашката на своята приятелка.

И в този миг станало най-невероятното превъплъщение,което някой можел да си представи:Бялата писанка почнала да расте.Расла,расла и се превърнала в чудна девойка,очите и грабвали сърцето,а нежността и пленявала завинаги.

Принцът почнал да си мисли,дали той не е омагьосан,но дошъл на себе си,когато видял че в залата влизат много придворни дами и благородници,които преметнали през рамо кожа на котка или котарак,идвали да сторят поклон на своята принцеса и да изразят радостта си,че я виждат най-сетне в обичайният си вид.

Тогава бялата писанка,казала,че ще се представи на баща му във видът в който принцът я познавал досега,като наближили кралството,Бялата писанка влязла в един кристал ,от който от всички страни се спускали завеси.Братята му го настигнали по пътя и го запитали къде е неговата девойка,а той им отговорил,че няма късмет като техният,и затова носи само една бяла писанка.

Като наближили кралският замък,по-големите братя се качили с техните девойки в каляски от злато и скъпоценни камъни,а нашият принц останал най –отзад,следван от кристалното блокче.

Двамата му братя представили пред баща си,своите избраници,но кралят се обърнал към най-малкият си син и му казал:

-Нима този път идваш сам?

Ваше Величество ще види в този кристален блок една бяла котка,която толкова нежно мяука и така хитро се подмилква,че сигурно ще ви хареса.

Баща му се засмял и тръгнал към кристала,ала щом се приближил,принцесата задвижила някакъв механизъм,стените се разтворили и тя го заслепила с хубостта си.Тя се изправила в цялата си прелест пред краля и му се поклонила.Кралят не можал да се сдържи и възкликнал възторжено:

Ето я несравнимата красавица,която заслужава моята корона!

-Господине-казала тя,не съм дошла да отнемам короната ви,моята зестра се състои от шест кралства,позволете ми да подаря две от тях на по големите ви синове.В знак на благодарност ще ви моля да благословите брака ми с най-малкият ви син.Трите кралства,които ще ми останат са ми напълно достатъчни.

Кралят и другите двама братя също се зарадвали,всеки се оженил за своята принцеса и месеци наред всички в кралството яли,пили и се веселили

                                                           Бретанска народна приказка