Джуджето и принцесата
Живяло някога, някъде, а може би и сега едно странно джудже. То било по голямо на височина и ширина от останалите.....
Категория
Категория от общността Блог за мечти и вълшебства....
Всички видими публикации от общността по избрания категория.
Живяло някога, някъде, а може би и сега едно странно джудже. То било по голямо на височина и ширина от останалите.....
"Трябва да се сетя как се управляваха спомените! Трябва да се сетя как се управляваха спомените!" си мърмореше под носа Синеокият Добряк, докато поливаше звездното цвете. А звездното цвете тъкмо беше цъфнало. Цветовете…
един различен поглед Имало,някога някъде,един трол,който бил много различен от събратята си и съсестрите си. Не стига,че бил по дребен от тях,но бил и страшно любопитен,даже посписвал някога в тролските медии,не,че не п…
една обещана приказка Това се случило много отдавна,толкова много,че цветята си нямали още имена. Сред многобройните безименни цветя поникнало едно малко цвете с жълта главичка,то било толкова мъничко в ср.....
Живял някога,някъде в едно малко градче един много добър майстор на играчки,заедно със съпругата си. Макар да му се носела славата,той все не можел да забогатее,а си имал и голяма мъка на сърцето-нямали си деца,може би…
Живяло някъде едно момиченце.Никой не помнел истинското му име,наричали го на галено Мо,може би защото много обичала животните-плюшените и истинските,а най-много мечетата и котетата. Обичала също да й разказват приказки…
Приятели, реших да обобщя нашата обща приказка. Това тук е първата част, която сътворихме всички заедно и която, според мен, е прекрасна! Приканвам ви да се включите и по-нататък....
Живеело в една страна, малко и добро момиче, казвало се Ео. Било добро в рамките на възможното, защото понякога е скучно да си послушен седем дни в седмицата. Като всяко малко момиче, тя имала много играчки и една голям…
- Мамо, мамо... Разкажи ми приказка! Моля те! Ама една страшна приказка! - Децата не трябва да слушат страшни приказки, миличък... - Мамо, моооля те! Мен не ме е страх! Никак! Разкажи ми една страшна приказка! - Добре д…
Вдъхновено и посветено на Момо, с извинения за коментара по нейния пост за снежните човеци :)...
Един месец до Коледа Терра А. Лице бяло като сняг, устни алени като кръв, коса черна като абаносово дърво. Какво е да попиваш с очи красотата, знаейки, че скоро няма да я виждаш вече... ...
Имало едно време една малка капчица. Тя живеела в локва вода, скътана под огромно зелено листо в една далечна южна страна....
На интересен линк попаднах и реших да го споделя с вас. Според мен на Момо приказката "Бягството на един фикус" може да се впише идеално, въпреки, че е достойна и за самостоятелно издаване :)
(Това закъсняло продължение се посвещава на половин-годишнината на Сапунените мехури) .............. Баба ми, Виелицата беше завистлива поначало и това произтичаше не от злоба, а от вроденото й чувство за красиво и непр…
(Това закъсняло продължение се посвещава на половин-годишнината на Сапунените Мехури) - Помощ, помощ! – някакъв слаб гласец привлече сензорите на Синия цвят Той направи всичко възможно да се огледа и откри, че алтернати…
Периодично карам децата пред блока да си измислят приказки - всяко подхвърля по изречение и става много сполучливо... Та точно тази не мога да не я споделя с вас...
Синият цвят си седеше кротко в парка и се наслаждаваше на пролетните нюанси, които минаваха край него. Синият цвят беше вече в зряла възраст и вкусът му до голяма степен бе изчистен от заблудите на неопитността. С много…
Преди известно време четох една приказка за една вълшебна гора, написана от Арагорн, която ме върна в детството, когато наистина вярвах, че някъде в този толкова голям свят съществува такова вълшебно място и просто чака…
Когато бях малка а моята баба нямаше време да ми разказва приказка ми казваше тази. Имало едно време едно мече то си имало шарено елече на елечето джобче в джобчето листче на листчето пишело: имало едно време едно мече…
Време за балони, торти, сладолед.... и много смях и щастие!!!
Четейки постинга на Orri, ми хрумна идеята да си напишем и ние една такава приказка. Страхотна игра, не мислите ли? ...
Ровех нета и открих това - приказката. Напълни ми се сърцето с още хубави мечти и приключения. ...
ГЛАВА ТРЕТА. БОРИС НАМИРА ХАРТИЕНОТО КОРАБЧЕ. В тъмното на стаята Вес се приближи до спящото момче. Дишането му бе равномерно като течението на река в някоя тиха и спокойна нощ, когато ветровете са се заиграли другаде.…
ГЛАВА ВТОРА. ВЕС НЕ ИСКА ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В ДЪРВО. Поредното утро настъпваше без нея. Слънцето плахо се подаваше на хоризонта. Търсеше я, но не я видя никъде. Бащинска тревога изпълваше сърцето му и не можеше да грее с пъ…
ГЛАВА ПЪРВА, В КОЯТО ЕЛФИТЕ РАЗБИРАТ, ЧЕ ТЯ НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ По клоните на нацъфтелите череши най-сигурно можеше да се познае, че е дошла. Наболата зелена трева подсказваше, че тя е тук. Лалетата разтваряха чашки, за да…
Странно е например защо ветровете гонят облаците. Може би защото облаците ни пречат на движението. Отвратителни са. Кой ги е измислил, не знам, но който и да е сигурно го е направил на пук на нас – ветровете. Ех каква б…
Като прочетох заглавието на постинга на Момо се сетих за нещо, което ми се е случвало в далечното минало- когато бях още малчуган.Не знам колко от вас са ходили в Родопите, но за мен това е най-вълшебната българска план…
Едва ли мога се сравня с вашата чувственост, дами, но бих искал да ви предложа това, като изява на моя темперамент...