Въпрос
На дъното на моя бряг, където лодките присядат Отправил взор ме сочи безмилостен въпрос. Нали го бях задала аз В една самотна нощ Във мен огледа се звездата Прошепна ми без глас.
Само публикациите на zefira от всички общности.
На дъното на моя бряг, където лодките присядат Отправил взор ме сочи безмилостен въпрос. Нали го бях задала аз В една самотна нощ Във мен огледа се звездата Прошепна ми без глас.
Пътят О, Музо, така възвеличана! Дихание, и страст, и песен. Копнежът ми е блян за теб. Превий словата ми в надежда.
Каква нощ само! Едно завръщане...И ето, словата ми се подредиха, мислите също. Дали защото бе петък вечер и знаех, че на сутринта ще съм свободна. И ако не бях решила да си легна все пак, по някое си време, тетрадката н…
Аз не съм слънце. Не идвам като него без да знам защо, без да знам какво било е преди мен. Аз не съм слънце, защото то изгрява всеки ден.