Не идвам като него без да знам защо,
без да знам какво било е преди мен.
Аз не съм слънце,
защото то изгрява всеки ден.
Аз не съм мрак.
Не погубвам като него светлината
без преди да е огряла пътя.
Аз не съм мрак,
защото той е мъдър всяка нощ.
Аз не съм буря.
Не идвам като нея ненадейно,
без да съм поканена или желана.
Аз не съм буря,
защото тя е силна всеки път.
Аз съм хоризонтът.
На него слънцето изгрява.
Във него мракът се изгубва.
Понякога връхлита буря
А сетне хоризонтът сам е.
"Аз не съм буря, защото тя е силна всеки път..." Само ако можеше и ние да сме силни винаги... Май всеки един от нас наистина е един хоризонт ( и каквото и да ни се случва...най-често сме "сами" със собствените си мисли и чувства...в собствения си съкровен свят...) Поздравявам те ! Невероятен стих ! :-)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви