В морето на живота
Душата ми, омраза я попари.Болка ми изгаря същноста.От фас запалвам следваща цигара,жарчицата примигва във нощта.
Само публикациите на valiordanov от всички общности.
Душата ми, омраза я попари.Болка ми изгаря същноста.От фас запалвам следваща цигара,жарчицата примигва във нощта.
Да те целуне всеки може.Да те рисува с хубави словаи да те превърне във принцеса…
Студът ни скова. Уплахата тегне в телата.Шушулки-рапири изострени, грозно висят.Проблем със газта, а няма проблеми с креслатав които управници наши по цял ден само си спят.
Ще кажа на Иванките честито!Ивановците всеки поздравява,а всеки иска житената питкаглада със благина да утолява.
За кръста днес, в реката аз да скоча ли?Не! Той е в мен. На плещите ми тегне,а греховете течащи като соковесъсирват до безбожност моите вени.
За кръста днес, в реката аз да скоча ли?Не! Той е в мен. На плещите ми тегне,а греховете течащи като соковесъсирват до безбожност моите вени.Не се боя от ледените атоми.От своята безпомощност се плаша.Сърцето без качулк…
Почувствах се щастлив като дете.Червен ми беше целият костюма.Брадата ми от снежни цветове.Накратко, старец който носи чудо.
Мен светофар попътен ме ужили:"До тук! Червено! Нямате късмет..."Да продължа? Не ми остават силимакар, че съм със карта, не с билет.
В мен се съживи отново звярът -ужасен, потресаващ, мълчалив...В уста с димяща маркова цигара,в очите вместо с пламък, с мощен взрив.
Не се надвиквай с тишината,тя може силно да крещи.От крясъка - словесен вятървълна в очите ще трепти,