Към Хамлет в нашите души
О,Принце! Докога, ще те измъчва онзи твой въпрос: Да бъдеш или не?... Къде да бъдеш? В страна в която никой не желае, да бъде отговорен?
Само публикациите на valiordanov от всички общности.
О,Принце! Докога, ще те измъчва онзи твой въпрос: Да бъдеш или не?... Къде да бъдеш? В страна в която никой не желае, да бъде отговорен?
Аз днеска твоят ден ще почета. Настройдав си китарата и нека сама запее. Аз ще помълча, да те усетя и да ми посветиш.
Идват нови надежди. Сбогом стари кресла. Пътят е като прежда, ред е на младостта....
Уж е гара, а няма влакове. Пушеци от цигари и сервитьор. В купетата нито куфари, ни сакове. Водката е посрещащия алкохол.
Научи се, да стреля по сърни. Все стреляше по мърдащи мишени. Не знаеше, че изстрелът боли, куршумът щом целунеше червено.
"Спрях пред вратата ти, плътно затворена. Дълго я гледах, но не посмях, пак да почукам и тихо да вляза. Стоях колебливо, обзета от страх." Жени Георгиева Вратата ти, отдавна е затворена. Отдавна няма пушек във комина. Ц…
Господи, защо се отегчи? Ти създаде зверове и хора. Разлика между им, не личи, хищници са в собствените спорове.
Напудрих тишината като бебе. Надеждата увих във памперс здраво. Мечтата си нахраних със безвремие, а мъката подквасих като хляба.
Жена ми, искаше яйца, две само, нямало да стигнат... Вземах пазарската торба и хукнах право в магазина.
Докога ще сме църква без камбанария? Загърбихме кръста да строим джамии...