Душа без пагони
Душата ми не е с пагони.Цивилна е, но не ченге.Не спазва писани закони,лети с пегасовски криле.
Само публикациите на valiordanov от всички общности.
Душата ми не е с пагони.Цивилна е, но не ченге.Не спазва писани закони,лети с пегасовски криле.
Уморих се да бъда Христос!Уморих се да бъда и Юда! Имам днес риторичен въпрос:Уморих ли се пишещ да бъда?
По улиците, снобски безразличия.От погледите лъха празнота.Това ли е човешкото обичане?Нима това е всъщност любовта?
Не се познават пъстрите трамваи.По релсите на своят рейс вървят.Различни, всевъзможни тайни знаят,но с никого не ще ги споделят.
Погледа ми празен, разпилявашепата останали мечти.Небето ги поглъща. Притъмнява.Блесват ослепителни звезди...
Не град, а цяла вселена.Пловдив душата ми взе.Градът е създаден за мене.Градът със любов ме обзе.
Непривично е свита душата,лешояди-въпроси летят.Ще се вдигне ли утре мъглата?Как да стигна отвъдния бряг?
И днес Герак, след толкова години,живеещи във друг, модерен век,вълчеят се роднини със роднини,врагуват все човек срещу човек...
Духай ветре и дано успеешот скалите влага да изстискаш,а с водата искам да полеешда разцъфнат всички земни истини.Духай, да смразиш до корен всичкидето смучат без да дават плод.И когато всичко е обичане,и когато всичко…
Плаче душата ми сякаш трепка камбана,ехо заграбва от времето тишина.Сякаш е черга съдбата ми, изтъкана,пъстра от случки, мечти, свобода...