Не бива сине да се учиш
Отивам си ненужен никому.Какво остава подир мен?Сурови поетични виковепо този свят опропастен,
Само публикациите на valiordanov от всички общности.
Отивам си ненужен никому.Какво остава подир мен?Сурови поетични виковепо този свят опропастен,
О,Принце!Докога,ще те измъчва онзи твой въпрос:Да бъдеш или не?...Къде да бъдеш?В странав която никой не желае,да бъде отговорен?
Аз днеска твоят ден ще почета.Настройдав си китарата и некасама запее. Аз ще помълча,да те усетя и да ми посветиш.
Идват нови надежди.Сбогом стари кресла.Пътят е като прежда,ред е на младостта....
Уж е гара, а няма влакове. Пушеци от цигари и сервитьор. В купетата нито куфари, ни сакове. Водката е посрещащия алкохол.
Научи се, да стреля по сърни.Все стреляше по мърдащи мишени.Не знаеше, че изстрелът боли,куршумът щом целунеше червено.
"Спрях пред вратата ти, плътно затворена.Дълго я гледах, но не посмях,пак да почукам и тихо да вляза.Стоях колебливо, обзета от страх." Жени Георгиева Вратата ти, отдавна е затворена.Отдавна няма пушек във комина.Цветят…
Господи, защо се отегчи?Ти създаде зверове и хора.Разлика между им, не личи,хищници са в собствените спорове.
Напудрих тишината като бебе.Надеждата увих във памперс здраво.Мечтата си нахраних със безвремие,а мъката подквасих като хляба.
Жена ми, искаше яйца,две само, нямало да стигнат...Вземах пазарската торбаи хукнах право в магазина.