Мълчанието
-Днес отново чух гласа ти. Викаше ме прекалено настойчиво, а постоянно си мълчеше... Защо го направи? Нима вече нямаш сили да издадеш дори и най-малкия звук или отново се опита да изпробваш дали съм казвала истината, че…
Блог
kekla
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Публикации
Само публикациите на kekla от всички общности.
По-другата страна на живота
- Дори не те познавам, а отново се спускам в поредната си авантюра, мислейки си, че ще се оттърва от себе си и ще се запратя далече в подсъзнанието си, което напоследък прекалено често ми се разкрива и ми показва неща,…
Ябълка, кълбо и червей
В сърцето на душевния покой проблесна нещо, което отново заблестя и побърза да се блъсне в коренищата на мъртвия дъб, който отдавна отсечен украсяваше стените на съседната къща. Стомахът ми се свива, като се сетя как по…
На гарата...
- Ех...докато се усетя и влакът пак заминал. Ама, че съм отнесен и аз. За никъде не съм. Все изтървамвлаковете и немога да стигна на там, за където си мисля, че съм тръгнал. Офффф…
Където вече няма думи
Снегът бавно затрупа самотната къщичка, заспала някак самотно и отчаяно в голямата гора, която съществуваше в приказката, която сега ще ви разкажа...\r
Вярно ли е, че...
Вярно ли е, че... - Днес селедя парцаливите снежинки и не знам къдеда се дяна. – каза господинът в бял костюм на кучето дремещо в краката му. –Твоята е лесна, само ядеш и спиш...чух, че твоите събратя се страхувалинай-в…
Говори ми...
Говори ми...
Кекла Пиклова
Седя си тук и главата ми е омотана от какво ли не...пиша, ама да пукна, ако знам какво точно и адресирам ли го към някого...така де...дали пиша на самата си мен и така нататък.
Мигът
Мигът Свивам китка здравец. Мисля си за тебе... Кога замина си от тук, кога вратата не затвори...
Прокажени болни цветя
Прашни улици и калдъръми, смахнати млечни лица... Увиснали гнили салкъми, падат глухо в калта.