Блог
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Само публикациите на kekla от всички общности.
И кой казва, че не сме европейски затвор? И тук стачкуваме, когато има лоша храна и ниски заплати. Гладната стачка е ежедневие. Живеем си по-свободно и от тези навън. Особено пушачите. Тук няма табели като: „Пушенето на…
Мъжът сякаш едва сега забеляза, че някой е дошъл при него... опита се да се сети дали познава този глас... От много време в главата му звучаха много гласове... те се смееха, подскачаха досущ като живи, плачеха и сълзите…
Такъв е нашият Стамат. Пич от класа. Удря ми един език и заминава на редовната си разходка. Чака ме всяка сутрин за по кокал и после обикаля. Спортува му се на псето, какво да го правиш… хайванче....
На пътя те срещнах и видях, че днес не е днес, а е било вчера и вече е късно да те извикам и да те взема с мен. Ще ми се да можех да ти кажа всичко това, да можех да докосна очите ти и ирисите им да затрептят в очакване…
„Толкова съм стар за тези неща... не знаех, че старостта настъпва толкова рано... но ако това не е старост... тогава какво е проклетото заседнало чувство? Чувствам се объркан и притеснен от ... и аз не знам точно, но чу…
- Някъде там в небето, или дълбоко под земята се роди нещото, което пресече днешния ми ден. Тишината в главата ми става все по-оглушителна и въпреки това не я чувам, защото някъде е отлетяло чувството... Налице е само з…
И ето го поредният ден, в който застиналия поглед на слънцето ме ослепява, без да мога да помръдна. Зимата отново е тук и отново не почука на вратата, не попита желана ли е, или не… Не помня кога за последен път стоях т…
- Няма ден и няма нощ... боли ме мисълта, че тебе те боли, боли ме мисълта, че твоята болка няма да мине... защото това е болката отляво... иска ми се да те прегърна и да те целуна, да ти покажа ...
- Най-вероятно ще съм на работа. Не знам дали ще успея да се освободя и да дойда с теб. - Да, няма нужда да ми обясняваш, ясно ми е защо не си правиш труда. - Престнани! Не бъди такъв! Не искам да присъствам за кой ли п…
Сводовете на старите къщи говореха нещо на хората минаващи под тях. Обаче никой не ги чуваше, колкото и да крещяха.<br /> Доверието между хилядите психически същества бе спаднало и светът се бе превърнал в едно нищо и н…
