Блог
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Само публикациите на kekla от всички общности.
Ей сега получих писмо от бротовчедка ми.. Тя живее в София. Ми какво ми писа.. ей т'ва си е.. докато не се случи на твой близък просто е една новина от София, ама като разбереш, че се е случило не на кой да е, ами на чо…
.. и върви тоз Шемет и той ни знай къде, ама решен да го намери Тос куриер-фирмЪ, щоту ни мой така, Убища и то кат убищайш нещо, някуй казъл ша са спълнява... ам дай дукът пиша да налейна малку бирка да си уплакна устът…
Той си замина. И той. Вечният кръговрат. Вечният кръг, в който вечно се въртя, без да тръгна наистина на някъде. Сълзите ми потичат… но защо плача? За кого плача всъщност?! За себе си, или за него?! Мислех, че не е това…
„Стъпках го…онзи охлюв… страх ме е.. гадно ми е.. мразя да мачкам охлюви. Беше без да го искам.. стана случайно, опитах се да не го премазвам и в същия момент се чу онова хрущене… на малка тънка черупка. Смразявам се..…
Мозъци стиснати между двете павета, които представляват собствените ни ръце.. собствените ни ръце унищожаващи всичко, което са направили.. с онова… любов май му казваха.. Ма дай на мира да го оставим, дайте малко и за о…
„Давам нещото което не мислех, че имам. Нямам представа за какво говоря пак. Ще ми се да можех да замлъкна за момент, за да чуя себе си. В момента не говоря аз, а нещото, което света направи от мен… Помогни ми.” Тя запл…
- Тръгвам си и те оставям там… на вратата. Стоиш и гледаш неразбиращо, макар отдавна да те подготвям за този момент, макар и отдавна да съм си отишла. Очи ли нямаш? Сърце ли? Душа ли? Тогава защо не го усещаш? И защо пл…
„Здравей, мое малко съкровище... Пиша ти от портите на Рая, при които те оставих и които те приеха, но останаха затворени за мен. Знам, че където и да се намираш, ти не ме мразиш, че те изоставих... но не ме е и обичаш.…
Вманиачавам се в грешките си… така те се превръщат в много, много повече… Спя и сънувам… спя и сънувам постоянно и не успявам да заспя и да се събудя. Сънищата не ми го позволяват. Живея дните си и дните ми засядат в но…
Синята стая мълчеше, а детето в нея гледаше звездите по тавана. Толкова тихо бе. И истинско. А й бяха казали, че няма звезди. Че няма и небе, че не вижда. Бе дете. Те бяха възрастни. Повярва им. Но какво виждаше сега?!…
