Блог
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Само публикациите на kekla от всички общности.
„Толкова съм стар за тези неща... не знаех, че старостта настъпва толкова рано... но ако това не е старост... тогава какво е проклетото заседнало чувство? Чувствам се объркан и притеснен от ... и аз не знам точно, но чу…
- Някъде там в небето, или дълбоко под земята се роди нещото, което пресече днешния ми ден. Тишината в главата ми става все по-оглушителна и въпреки това не я чувам, защото някъде е отлетяло чувството... Налице е само з…
- Няма ден и няма нощ... боли ме мисълта, че тебе те боли, боли ме мисълта, че твоята болка няма да мине... защото това е болката отляво... иска ми се да те прегърна и да те целуна, да ти покажа ...
- Най-вероятно ще съм на работа. Не знам дали ще успея да се освободя и да дойда с теб. - Да, няма нужда да ми обясняваш, ясно ми е защо не си правиш труда. - Престнани! Не бъди такъв! Не искам да присъствам за кой ли п…
Сводовете на старите къщи говореха нещо на хората минаващи под тях. Обаче никой не ги чуваше, колкото и да крещяха. Доверието между хилядите психически същества бе спаднало и светът се бе превърнал в едно нищо и никакво…
Няма ги нощите, в които на прозореца очаквах луната и слънчевите дни, които идват, за да ме приберат... Вместо това сега животът ме жигоса и аз гледам как се превръщам в призрака на миналото, демонът на настоящето и заг…
-Днес отново чух гласа ти. Викаше ме прекалено настойчиво, а постоянно си мълчеше... Защо го направи? Нима вече нямаш сили да издадеш дори и най-малкия звук или отново се опита да изпробваш дали съм казвала истината, че…
- Дори не те познавам, а отново се спускам в поредната си авантюра, мислейки си, че ще се оттърва от себе си и ще се запратя далече в подсъзнанието си, което напоследък прекалено често ми се разкрива и ми показва неща,…
В сърцето на душевния покой проблесна нещо, което отново заблестя и побърза да се блъсне в коренищата на мъртвия дъб, който отдавна отсечен украсяваше стените на съседната къща. Стомахът ми се свива, като се сетя как по…
- Ех...докато се усетя и влакът пак заминал. Ама, че съм отнесен и аз. За никъде не съм. Все изтървам влаковете и немога да стигна на там, за където си мисля, че съм тръгнал. Оффф…
