Блог
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Само публикациите на kekla от всички общности.
Той си замина. И той. Вечният кръговрат. Вечният кръг, в който вечно се въртя, без да тръгна наистина на някъде. Сълзите ми потичат… но защо плача? За кого плача всъщност?! За себе си, или за него?! Мислех, че не е това…
„Стъпках го…онзи охлюв… страх ме е.. гадно ми е.. мразя да мачкам охлюви. Беше без да го искам.. стана случайно, опитах се да не го премазвам и в същия момент се чу онова хрущене… на малка тънка черупка. Смразявам се..…
„Давам нещото което не мислех, че имам. Нямам представа за какво говоря пак. Ще ми се да можех да замлъкна за момент, за да чуя себе си. В момента не говоря аз, а нещото, което света направи от мен… Помогни ми.” Тя запл…
- Тръгвам си и те оставям там… на вратата. Стоиш и гледаш неразбиращо, макар отдавна да те подготвям за този момент, макар и отдавна да съм си отишла. Очи ли нямаш? Сърце ли? Душа ли? Тогава защо не го усещаш? И защо пл…
„Здравей, мое малко съкровище... Пиша ти от портите на Рая, при които те оставих и които те приеха, но останаха затворени за мен. Знам, че където и да се намираш, ти не ме мразиш, че те изоставих... но не ме е и обичаш.…
Синята стая мълчеше, а детето в нея гледаше звездите по тавана. Толкова тихо бе. И истинско. А й бяха казали, че няма звезди. Че няма и небе, че не вижда. Бе дете. Те бяха възрастни. Повярва им. Но какво виждаше сега?!…
И кой казва, че не сме европейски затвор? И тук стачкуваме, когато има лоша храна и ниски заплати. Гладната стачка е ежедневие. Живеем си по-свободно и от тези навън. Особено пушачите. Тук няма табели като: „Пушенето на…
Мъжът сякаш едва сега забеляза, че някой е дошъл при него... опита се да се сети дали познава този глас... От много време в главата му звучаха много гласове... те се смееха, подскачаха досущ като живи, плачеха и сълзите…
Такъв е нашият Стамат. Пич от класа. Удря ми един език и заминава на редовната си разходка. Чака ме всяка сутрин за по кокал и после обикаля. Спортува му се на псето, какво да го правиш… хайванче....
На пътя те срещнах и видях, че днес не е днес, а е било вчера и вече е късно да те извикам и да те взема с мен. Ще ми се да можех да ти кажа всичко това, да можех да докосна очите ти и ирисите им да затрептят в очакване…
