Сърцето в стъкленицата
„Давам нещото което не мислех, че имам. Нямам представа за какво говоря пак. Ще ми се да можех да замлъкна за момент, за да чуя себе си. В момента не говоря аз, а нещото, което света направи от мен… Помогни ми.” Тя запл…
Блог
kekla
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Публикации
Само публикациите на kekla от всички общности.
Защо го правя или разказ за една несподелена любов
- Тръгвам си и те оставям там… на вратата. Стоиш и гледаш неразбиращо, макар отдавна да те подготвям за този момент, макар и отдавна да съм си отишла. Очи ли нямаш? Сърце ли? Душа ли? Тогава защо не го усещаш? И защо пл…
Писмо с ябълково семенце
„Здравей, мое малко съкровище... Пиша ти от портите на Рая, при които те оставих и които те приеха, но останаха затворени за мен. Знам, че където и да се намираш, ти не ме мразиш, че те изоставих... но не ме е и обичаш.…
Целувка по горната устна или денят на соления дъжд
На пътя те срещнах и видях, че днес не е днес, а е било вчера и вече е късно да те извикам и да те взема с мен. Ще ми се да можех да ти кажа всичко това, да можех да докосна очите ти и ирисите им да затрептят в очакване…
Гъделчето, или как станах известен писател
„Толкова съм стар за тези неща... не знаех, че старостта настъпва толкова рано... но ако това не е старост... тогава какво е проклетото заседнало чувство? Чувствам се объркан и притеснен от ... и аз не знам точно, но чу…
Призракът и живата рана
- Няма ден и няма нощ... боли ме мисълта, че тебе те боли, боли ме мисълта, че твоята болка няма да мине... защото това е болката отляво... иска ми се да те прегърна и да те целуна, да ти покажа ...
Кръстопътища
- Най-вероятно ще съм на работа. Не знам дали ще успея да се освободя и да дойда с теб. - Да, няма нужда да ми обясняваш, ясно ми е защо не си правиш труда. - Престнани! Не бъди такъв! Не искам да присъствам за кой ли п…
A на тебе?
Няма ги нощите, в които на прозореца очаквах луната и слънчевите дни, които идват, за да ме приберат... Вместо това сега животът ме жигоса и аз гледам как се превръщам в призрака на миналото, демонът на настоящето и заг…
Мълчанието
-Днес отново чух гласа ти. Викаше ме прекалено настойчиво, а постоянно си мълчеше... Защо го направи? Нима вече нямаш сили да издадеш дори и най-малкия звук или отново се опита да изпробваш дали съм казвала истината, че…
По-другата страна на живота
- Дори не те познавам, а отново се спускам в поредната си авантюра, мислейки си, че ще се оттърва от себе си и ще се запратя далече в подсъзнанието си, което напоследък прекалено често ми се разкрива и ми показва неща,…