Писмо с ябълково семенце
„Здравей, мое малко съкровище... Пиша ти от портите на Рая, при които те оставих и които те приеха, но останаха затворени за мен. Знам, че където и да се намираш, ти не ме мразиш, че те изоставих... но не ме е и обичаш.…
Блог
kekla
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Публикации
Само публикациите на kekla от всички общности.
Обяснението..
Вманиачавам се в грешките си… така те се превръщат в много, много повече… Спя и сънувам… спя и сънувам постоянно и не успявам да заспя и да се събудя. Сънищата не ми го позволяват. Живея дните си и дните ми засядат в но…
Звездите и малката фея Гертруда
Синята стая мълчеше, а детето в нея гледаше звездите по тавана. Толкова тихо бе. И истинско. А й бяха казали, че няма звезди. Че няма и небе, че не вижда. Бе дете. Те бяха възрастни. Повярва им. Но какво виждаше сега?!…
Иначе как по-ползотворно ще газя тревата?!
И кой казва, че не сме европейски затвор? И тук стачкуваме, когато има лоша храна и ниски заплати. Гладната стачка е ежедневие. Живеем си по-свободно и от тези навън. Особено пушачите. Тук няма табели като: „Пушенето на…
Скитникът
Мъжът сякаш едва сега забеляза, че някой е дошъл при него... опита се да се сети дали познава този глас... От много време в главата му звучаха много гласове... те се смееха, подскачаха досущ като живи, плачеха и сълзите…
Аз, Стамат и мацките
Такъв е нашият Стамат. Пич от класа. Удря ми един език и заминава на редовната си разходка. Чака ме всяка сутрин за по кокал и после обикаля. Спортува му се на псето, какво да го правиш… хайванче....
Целувка по горната устна или денят на соления дъжд
На пътя те срещнах и видях, че днес не е днес, а е било вчера и вече е късно да те извикам и да те взема с мен. Ще ми се да можех да ти кажа всичко това, да можех да докосна очите ти и ирисите им да затрептят в очакване…
Гъделчето, или как станах известен писател
„Толкова съм стар за тези неща... не знаех, че старостта настъпва толкова рано... но ако това не е старост... тогава какво е проклетото заседнало чувство? Чувствам се объркан и притеснен от ... и аз не знам точно, но чу…
Нима богохулствам?!
И ето го поредният ден, в който застиналия поглед на слънцето ме ослепява, без да мога да помръдна. Зимата отново е тук и отново не почука на вратата, не попита желана ли е, или не… Не помня кога за последен път стоях т…
Обещах си да разбера
Обещах си да успея и да победя всичко това, обещах си да следвам пътя, който е точно пред мен, обещах си да намеря, онова, заради което появяването ми на този свят не е било някаква проста игра на „тука има, тука няма”.…