Само публикациите на blackmoon от всички общности.
С черно цялата покрита съм сега и във вечен траур е моята душа. Прекърши вече болката моята снага и както дрипав просяк се влача в пепелта. Пепел от изгорели надежди и мечти, там погребах и вярата, и любовта. И някъде т…
Отнасям се със хората човешки, а колко егоизъм има в тях, аз няма да осъждам чужди грешки, за другите достатъчно живях. Защо не ме оставите на мира, нима аз вашия живот греша, живейте го, и Бог да ви закриля, а моя, аз…
Не ме харесваш? Трябва ли да страдам? Да сложа край на моите мечти? Или да се обърна и да те забравя, да спра да те обичам аз...почти?! Не ме ли искаш? Няма да ти преча! Какво мислиш мен - кажи ,а не мълчи! Не ме обичаш…
Цял живот дишам-въздишам и само това!!! Губя се в нищото... в празната стая... Не чувам нищо... Тишината е господарка тук... Не виждам нищо... няма светлина, няма прозорци... Дали това не е игра, или пък гадна шега?...…
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднае…
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднае…
Затвори се звездната пътека по която идвах при теб. И боли ме. И тя боли, нека! Нека да горчи като море, изпило сълзите ми солени. Не пресъхна кървящата рана на луната в тъжно небе. И боли ме.Тишината раздрана тиха нишк…
Когато болката разкъсва ти сърцето- ти от всички чувстваш се предаден, а мъката помрачава ти лицето- сякаш от Бога си забравен. Ти хубавото в живота забравяш. И вместо да потърсиш цяр, ти другите за всичко обвиняваш и о…
Мога ли да си заповядам на сърцето, като сляпо то само избира?! И колкото и да си спомням, че не трябва сълзи и болка до безкрай побира. Мога ли да си заповядам на сърцето? Да лъжа него или себе си, не зная... Да му каж…
Тя отново стоеше пред монитора, чакайки да се появи един непознат . Тя можеше да го нарече „непознат приятел”, защото Тя сподели почти всичко с него и все пак беше непознат, защото не беше го виждала никога. Той успяваш…
