Вие душата ми
И вие Душата ми сляпа - вълчица, клеканала в снега, да моли Луната изгряла за своята изгубена следа. И вие Душата ми жалко приклещена в зъбер жесток, молитва в сърцето си жарко да върне своя пресъхнал поток. И вие Душат…
b
Последни публикации
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
Българка съм
Българка съм. На коне раждах децата си, покорявайки разстояния. Българка съм. В Калиакра вградих съдбата си, неподвластна на изпитания. Българка съм. Съхраних красотата си във вълшебни шевици, в предания. Българка съм.…
Една сълза
Една сълза... Една сълза пролята в тайната прегръдка на нощта. Една сълза... Една тъга позната, изпълваща с безкрайна пустота. Една сълза... Една любов невъзможна, отхвърлена, отчаяна, сама. Една сълза... Една целувка с…
Една сълза
Една сълза... Една сълза пролята в тайната прегръдка на нощта. Една сълза... Една тъга позната, изпълваща с безкрайна пустота. Една сълза... Една любов невъзможна, отхвърлена, отчаяна, сама. Една сълза... Една целувка с…
Черно
С черно цялата покрита съм сега и във вечен траур е моята душа. Прекърши вече болката моята снага и както дрипав просяк се влача в пепелта. Пепел от изгорели надежди и мечти, там погребах и вярата, и любовта. И някъде т…
Писна ми!!!!!!!!!!
Отнасям се със хората човешки, а колко егоизъм има в тях, аз няма да осъждам чужди грешки, за другите достатъчно живях. Защо не ме оставите на мира, нима аз вашия живот греша, живейте го, и Бог да ви закриля, а моя, аз…
Иди си!
Не ме харесваш? Трябва ли да страдам? Да сложа край на моите мечти? Или да се обърна и да те забравя, да спра да те обичам аз...почти?! Не ме ли искаш? Няма да ти преча! Какво мислиш мен - кажи ,а не мълчи! Не ме обичаш…
Празнота
Цял живот дишам-въздишам и само това!!! Губя се в нищото... в празната стая... Не чувам нищо... Тишината е господарка тук... Не виждам нищо... няма светлина, няма прозорци... Дали това не е игра, или пък гадна шега?...…
Човекът на нашия век
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднае…
Човекът въ нашия век
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднае…