Само публикациите на blackmoon от всички общности.
Отнасям се със хората човешки, а колко егоизъм има в тях, аз няма да осъждам чужди грешки, за другите достатъчно живях. Защо не ме оставите на мира, нима аз вашия живот греша, живейте го, и Бог да ви закриля, а моя, аз…
Не ме харесваш? Трябва ли да страдам? Да сложа край на моите мечти? Или да се обърна и да те забравя, да спра да те обичам аз...почти?! Не ме ли искаш? Няма да ти преча! Какво мислиш мен - кажи ,а не мълчи! Не ме обичаш…
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднае…
Черна пръст в ръце, човек с половин сърце. Усмивки и сълзи, преплитат се в забарзаните дни. Безмълвен стон, роден от тишината, кънти умиращо в душата. Потънали в слепота, вървим срещу мрачна тъмнина. Даваме любов поднае…
Когато болката разкъсва ти сърцето- ти от всички чувстваш се предаден, а мъката помрачава ти лицето- сякаш от Бога си забравен. Ти хубавото в живота забравяш. И вместо да потърсиш цяр, ти другите за всичко обвиняваш и о…
Мога ли да си заповядам на сърцето, като сляпо то само избира?! И колкото и да си спомням, че не трябва сълзи и болка до безкрай побира. Мога ли да си заповядам на сърцето? Да лъжа него или себе си, не зная... Да му каж…