Отдавна и за дълго време не съм писал тук по ред не една и две причини. Това обаче не означава, че не ви чета и не съпреживявам с вас всичко написано и усетено със сетивата (вашите и моите). Не винаги, разбира се, и не само с удоволствие! Ужасно трудно вече намирам време, за да пазя себе си от грешки, от безхаберие и от липса на воля и пространство, отделено някъде вътре в мен и болната ми душа само за моето си его. Никога не съм се грижил добре за себе си ... никога не е имало някой, достатъчно близо до мен за по-продължителен период от време, за да се грижи за мен. Много често съветите се преплитаха един в друг и опираха до едно нещо - спри да пътуваш! Спри се на едно място и някой ще се спре до теб! Скитащите единаци отдавна са изчезнал вид ... Не знам!!! Толкова богати ли сме, че да си позволяваме да се лишаваме от мечтите си заради други мечти ... може би трябва да бъдем?!?!? Кажете вие! Незнанието на целта прави ли лутането безцелно или крайната точка на пътешествието ще се превърне в липсващото звено? Въпроси, които си задавам и се опитвам да си отговоря, но не мога сам. Бях намерил много отговори в мислите на един човек.

Отплеснах се, но вие ще простите. Ще ви кажа нещо за друг единак, който почина в неделя на 71 години. И затова без да искат, ще ми помогнат двама мои приятели: joneff и The Maker . Сигурно се чудите как ще стане това: така, както бглогерите най-добре можем - с писанията си. Та те са писали за този човек и аз съм чел това, което са написали, но мисля че ще е добре и вие да го направите. Единият, достатъчно луд за да твърди, че Живота си струва да се загуби, а другият - да се опита да ни запознае със сегашния покойник в далечната вече 2005 година, с част от неговите Много ценни разсъждения. Сори, пичове; знам, че нямате нищо против и че ще черпя с бира до зори!

Джордж Карлин. Велик човек. Мир на праха му!

RSS за коментари Коментари

# | от joneff на 25 юни 2008, 05:18

Дам.. Неделя срещу понеделинк.. Почнах да превеждам последното му шоу по HBO, но става бавно..

# | от DF на 25 юни 2008, 17:02

http://www.vbox7.com/play:4cb6db44

Но иначе няма нищо лошо това да си единак, поне докато се чувстваш щастлив. Освен това човек винаги може да се опита да промени живота си.

# | от Sluchaina на 18 март 2009, 10:39

Не знам защо мислиш, че скитащите единаци са изчезнал вид. Много е възможно в душите си всички да сме такива, но да не го показваме. Всъщност, мисля, че това е дълбоко и строго пазена обществена тайна, която повечето хора знаят, но твърдо отричат от страх. Единаците са различи - което за повечето хора значи опасни. Аз пък ги уважавам, защото и аз съм единак в душата си, но ме е страх да го призная.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

За един човек и един (или повече) спомен(и)!

RSS за коментари Коментари

Приятели