послепис
на едно дете Хайде,отвори очи! Страшното отмина. Все така ли ще мълчим. Помогни ми…помогни ми! Някъде във теб бучи старата лавина. Помъчи се…помъчи Да забравиш.Ще отмине…
Публикации
Само публикациите на PlamenParnarev от всички общности.
сбогуване
И тази вечер, толкова далече… от втората половина на живота, играеше си въженият мост у мен. На вечност. А в стъпките умираше водата…
сенки
Искам да те скрия. В някой лист от дъждовната гора на детството. Зад една изтрита гара. И лице… Само в паметта ми живи.
навярно...
Навярно ще те има дълго… Дори след края на света. В косите ти с лице от зима ще спи забравена дъга.
копнеж
Да откъсна лицето на спомена. Вкоравените устни да спра. Да изпия на залеза виното. От любов да поплача …така…
спомен за Жеравна
Потъмнелите къщи тук пазят спомен за късна луна. За вълшебните Йовкови думи. И една приглушена тъга…
емигрант
«когато тръгнеш за Итака – помни,че пътя е далечен» Кавафис Помни,че пътя е далечен… Оня път,гдето нощем се губи зад завоя на твоята болка. Оня път –от Беласица сляпа. До халищата пъстри на Котел. Оня път…от гръдта.До д…
инфаркт
Когато се събуждаш, виждаш…постелята до теб…изтръпнала. От раните на самотата си… Или - от дрезгавият глас на вятъра.
катерач
До пояс в дните. С очи към синьото. С въжето-минало. Катериш Пътя. Разсякъл вятъра....
лудата...
Не дава и…не получава тя. Не дава.И не получава… И утрото е само глас от някакво начало. ...