За празника на математиката в първи клас

Ето и моята колекция от стихчета , събирани през годините от различни книжки. Моля , ако някой си ги познае , нека да не ми се сърди.

Празник на математиката
„ Математиката е царица на науките"
Измина доста време от онзи щастлив момент, когато прекрачихме за първи път прага на училището и станахме ученици.
Пред нас стоеше трудната задача да се учим, да работим и да творим
Като малки работливи пчелици ние трупахме  знания.
Днес искаме да покажем на нашите родители и гости познанията си по математика.
Обявявам за открит празника на математиката.

С математиката леко
всеки може да лети.
Тя е в служба на човека,
на големите мечти.
Х Х Х
Тънка като борова иглица ,
стройна като стръкче от пшеница,
горда като истинска царица
аз съм цифра първа – единица.
Х Х Х
А пък аз съм цифра две.
Запомнете ме добре –
горе – кръгла като чашка,
долу – с къдрава опашка.
Х Х Х
Гледайте , деца добри ,
как се пише цифра три :
запетайка слагам тука,
а под нея – крива кука.
Х Х Х
Щъркел шарен дългокрак
пак подвил е тънък крак.
В тази поза мълчалива
сякаш е четворка жива.
Х Х Х
Аз съм цифричката пет
и красива съм наглед.
Имам весело перчемче
и издутичко коремче.
Но приписане – помнете :
от вратлето ме почнете.
Х Х Х
Мене всички ме обичат
и шестица ме наричат.
Радват ми се много всички
ученици, ученички.
Х Х Х
Мен във зарчето ме няма,
тъй като съм по-голяма
с единица от шестица.
Аз съм стройната седмица.
Х Х Х
Две такива колелца
дайте ми сега , деца.
Лекичко ще ги кръстосам
и ще стане цифра осем.
Х Х Х
Гимнастичка съм голяма,
бодро скачам на въже
и понеже страж си нямам
смело правя цифри две :
с кръгче долу  съм шестица,
с кръгче горе – деветица
Х Х Х
Аз горката празна нула
на балон съм се издула.
Искам да съм цифра важна ,
но сама съм маловажна.

Застани зад единицата,
тя най-малка е в редицата.

Нулата към единицата:

Позволи ми да застана
тук до тебе отстрани.
Дай ръцете си да хванем,
да не плачем сам-сами.

Единицата към нулата :

Какво става , Нуло мила ?
Сякаш че получих сила
и от малка единица
Станах цяла десетица.
Х Х Х
Вече всеки ни познава.
Ний приятели сме с вас.
Кой ли с нас не е решавал
трудните задачи в клас?
Х Х Х
Математиката е сложна наука, но с нея можем и да се забавляваме.
(Следват няколко весели стихотворения, които разиграваме  по двойки )

Вчера празник бе за мен.
Вчера имах ден рожден.
Баба лев ми подари,
дядо пък ми даде три,
а минутка след това
мама – два и татко – два.
Хайде както си стоим
заедно да ги броим.
Първо левчето на баба
( тя е социално слаба )
с дядовите събери.
- Лев един и още три...
- Колко стават ? Говори !
- Четири дотук едва.
- Прибави от мама два.
- С двата нови – шест са вече.
- И от татко -  още два .
- Осем станаха , човече.
Х Х Х
Десет портокала имах най-напред,
вече съм изяла на закуска пет.
Колко ми остават ? Аз сама не знам.
Помогни ! Тогава и на теб ще дам.
- Десет портокала... Смятаме поред :
Ако си изяла на закуска пет,
пет ще имаш още ,както изчислих.
- Да , но с тях пък снощи
сладко се гостих
- Но за мен тогава
нищо не остава.
- Десет бяха : пет и пет.
Ако бяха те безчет,
щях наволя да си ям
и дори на теб да дам.
Х Х Х
Две момиченца красиви
с тях и три момчета
си поръчват сок от киви
дружно на бюфета.
Леличката се уплаши,
смята и пресмята
колко общо пълни чаши
трябват за децата :
три веднъж и още две
или пък две и още три ?
Ха , иди та разбери !
- Две и три или обратно ?
Губи само време златно,
че в какъвто да е ред
три и две  и две и три
правят общо точно пет.
Х Х Х
Имам на ръцете десет пръста аз.
Ако свия двата само на едната ,
колко са тогаз?
- Осем
- А от тия още два щом свия?
- Ще останат шест.
- Още три тогава ?
- Ще останат три.
Ала вече спри,
че без още три,
както сме чевръсти,
край на всички пръсти.
Х Х Х
Нека малко да поспрем.
Сили нови да сберем.
Ще починем с малка песничка,
Хем чудесничка , хем лесничка.
Песен „ Десетте пръста „ ( или друга, която желаете )
Х Х Х

Вече е време да покажем истинските си знания по математика.