Съботно разсеяно
Мразя отработването в събота.... Не стига, че не може да си почине човек, ами и работа не може кой знае каква да свърши. Сама съм в стаята (защото част от колегите предвидливо си взеха отпуск), колежките в съседната ста…
Публикации
Само публикациите на Katherine от всички общности.
За човешката воля
Преди малко спря тока в офиса. Няколко минути по-късно осъзнах, че не бях save-ала документа, който пишех от 1 час... Горе-долу откакто започнах да го пиша всъщност.... Отвикнала съм. Преди имах рефлекс на лявата ръка з…
Храстът на врабчетата
малко разхвърляни размисли, съвсем малко...
И това е ...
Помня как ни посрещаше на двора пред къщата, помня как ни водеше, нас децата, до градинката долу да поливаме, помня го седнал начело на масата в неизменната плетена жилетка как поучително вдига ръка със свит показалец..…
Кадри
Времето минава, изнизва се под носа ми, а аз се оплитам все повече в нишката на собствената си мисъл ... Времето е неумолимо, а крайният срок е смъртоносна линия...
Коледно, но не съвсем
Всяка година горе долу по едно и също време се повтаря едно и също нещо - по радиостанциите започват да се въртят до втръсване едни и същи коледни песни - нещо като коледните евъргрийни. Неизбежни са класиките в жанра J…
Блуждаещо
Вече наистина не мога да разбера какво ми се случва. Не съм тук, няма ме. Живея в друг свят. Разговарям с хората, усмихвам им се, кимам с глава. Но мислите ми са някъде другаде. Това започва да ме плаши... Оставила съм…
Различна
Отварям вълшебното чекмедже и започвам да изваждам от вътре моите малки магически флакончета, тубички и кутийки....
Бих искала
Бих искала да ти покажа красотата на опустелия ноемврийски плаж... Бих искала да те хвана за ръка и да повървим по пясъка, осеян единствено с безброй мидени черупки....
Аз срещу себе си
Саморазрушавам се... Правя неща, които знам, че не трябва да правя... Не правя други, които знам, че трябва да правя.