Отивам си...
Спомням си първия ден, когато седнах до Гавраил. Той беше високо истройно момче. Черната му твърда коса се стрелкаше в различните посокина света. Той имаше странният навик да се облича небрежно.
Само публикациите на Impitoyable от всички общности.
Спомням си първия ден, когато седнах до Гавраил. Той беше високо истройно момче. Черната му твърда коса се стрелкаше в различните посокина света. Той имаше странният навик да се облича небрежно.
Добрият опит идва слошите преценки, а добрите преценки – с лошия опит
От доста време насам се чудя как ли в следващите години ще характеризират нашето време на култура и литература по-точно.
Апатия - кой не е чувал за нея? Кой не я е изпитивал? Колко пъти ми се случвало да не знам защо правя нещо. Единственото оправдание е, че трябва да го направя. Колко пъти ми се е случвало да не ме интересува нищо. Освен…