Отивам си...
Спомням си първия ден, когато седнах до Гавраил. Той беше високо истройно момче. Черната му твърда коса се стрелкаше в различните посокина света. Той имаше странният навик да се облича небрежно.
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
Спомням си първия ден, когато седнах до Гавраил. Той беше високо истройно момче. Черната му твърда коса се стрелкаше в различните посокина света. Той имаше странният навик да се облича небрежно.
Добрият опит идва слошите преценки, а добрите преценки – с лошия опит
От доста време насам се чудя как ли в следващите години ще характеризират нашето време на култура и литература по-точно.
Апатия - кой не е чувал за нея? Кой не я е изпитивал? Колко пъти ми се случвало да не знам защо правя нещо. Единственото оправдание е, че трябва да го направя. Колко пъти ми се е случвало да не ме интересува нищо. Освен…