Днес?
Апатия - кой не е чувал за нея? Кой не я е изпитивал?
Колко пъти ми се случвало да не знам защо правя нещо. Единственото оправдание е, че трябва да го направя. Колко пъти ми се е случвало да не ме интересува нищо. Освен самосъхранението ми. Колко пъти ми се е случвало да преживявам чудесни моменти, а после да избледняват лека по лека и да ги забравям. Освен когато нарочно си ги припомням.
Къса е човешката памет и може би по-добре в някои отношения. Не може да се живее само със спомени, но определено нещо трябва да се запази. Нещо, което да остане живо в съзнанието.
Хората днес говорят за някакъв мач. Защо? Просто намират с какво да разнообразяват времето си. Не бих казала, че това е най-приятното и ползотворно нещо на света, но защо пък не. И без това сме в някакъв измислен свят, където е по-добре да се отдадеш на ежедневието, вместо да мислиш глобално за проблемите и нередностите.
Ужасно е, че живеем в такова време. Не съм първият човек, който го открива, но някой знае ли кой е правилния начин на живот? Да забравиш за всички безсмислия и да караш с потока напред или да се впрегнеш един-единствен срещу всички и да бъдеш отхвърлен. Понякога хората грешно определят думата "отхвърлен". Това не значи просто хората да ти кажа "махай се от тук, куче!". Не, съвсем не. Човек може да бъде отхвърлен, ако не се придържа към нормите. Не мжое да изкара достатъчно пари, за да поддържа идеите си в действие. И какво излиза? Всяко отклонение от наложения ред се появява при наличи на всичко, което може да се извлече от този ред. т.е. трябва да имаш максимално количество средстава, които да вложиш в идеите си и доста смелост, за да ги осъществиш. Какъв порочен кръг. Всички и всичко е в него. Образование, работа, почивка, семейство... каквото и да е - то е подчинено на наложения абсурден ред.
Тогава какво ни остава?
Не искам да знам... някои неща е по-добре да не се знаят. Нека оставим тайните сами да изкочат наяве. Всичко с времето си... и дано то да дойде скоро...
Какво да ти кажа? Отговори, въпроси, лутане... Всичко е един миг, и или си част от него, или не си... Най-хубаво е да не се мисли ни за днес, ни за утре, ни за вчера, ама не става... И все пак, ще ти кажа нещо... Днес мислиш така, но утре не знаеш какво ще те направи щастлива и ще те накара да напишеш нещо много по-позитивно... Това е животът - пълен с изненади (много от които са приятни) :)
Man's real life is happy, chiefly because he is ever expecting that it soon will be so.Представи си сериен убиец, който "не се придържа към нормите"... Има право, такива са му идеите... :-)
И се очаква обществото да го подкрепя? Нима според него не са нарушени правата на тези, които биват убивани и на тези, които имат отношение към убитите и не биха искали любимите им хора, или приятели, или близки, или колеги, или сътрудници да бъдат убити?
"Не мжое да изкара достатъчно пари, за да поддържа идеите си в действие."
За какво служат парите? Май че за разпределение на властта и възможностите за действия между членовете на някакво общество. За какво някой да дава от властта си точно на теб, ако няма полза от теб; ако смята, че по този начин ти няма да му дадеш възможност да получи удоволствие или пък власт, която не е имал досега?
Не може всички хора - хедонистични алчни себични същества - едновременно да имат толкова власт, колкото им се иска.
На мен не ми стана ясно къде е абсурдът и как "излиза"... За да има отклонение от ред, трябва първо да има ред, от който да се отклониш... Редовете, за които говорим, са условни, защото правилата им могат да се заобикалят от отделни "играчи", тъй като се налагат чрез споразумение между играчите, а не са следствие на устройството на играта.
Чрез неспазване на правило, което другите спазват, нечестният играч може да спечели, за сметка на другите - на "балъците".
Няма как обаче всички да са нечестни играчи и да не спазват правилата, защото така изобщо няма да има игра, на която хитреците да не спазват правилата, за да измамят "балъците".
П.П. Не приемай въпросите ми нападателно. С тях ти казвам: "Здравей!", а ти го казвам, защото ми харесва че мислиш за причините да правиш нещо, за правилата и за реда, и възрастта на която го правиш. ;)
Тош, http://geocities.com/todprog
Не считам въпросите ти за нападетелни - не се тревожи. Просто изразявах някакви мисли в даден момент ... нали това все пак е идеята на блог-а?
Това, че живеем в Параграф 22 и 1984 на Оруел е повече от ясно. Нещо, което можем да кажем със сигурност, е несигурно. Само гравитацията остава константа. Но кой знае - някой ден може би дори и тя ще се окаже лъжовна.
Целият ни свят е едно дълго уравнение от неизвестни, които понякога са благоприятни, други не и то в зависимост от гледната точка. Идеята е просто човек да живее така, както на него му харесва без да пречи на другите. :)
Благодаря много за дългото ти и хубаво мнение :)
Късмет!
Man's real life is happy, chiefly because he is ever expecting that it soon will be so.