Не искам да вали
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
Публикации
Само публикациите на Geolina от всички общности.
А кокичетата още спят
Искам дъждът да разкъса тази дрипава риза-мъгла и по голото тяло на ясен да се стича - сълза по сълза. Листата са ладийки- длани пълни с шепот и тиха тъга. Отплуват към Рая. Пияни бели гълъби ронят пера... И е зима - бе…
Подаръкът или защото те обичам - една приказка, разказана от зеленото дяволче Скратъл
В запустялата градина на дядо Коферчук, стар и мърляв дявол, растяха най-дългите и сочни репееви листа, толкова високи, че под тях спокойно можеха да се скрият пет дяволчета и никой да не ги забележи. Това беше любимото…
А беше утре
По тези улици е заледявал вятърът следите на отминали минути и писал с` скреж в прозорците. Нечуто отминал си ме. Пак в амфитеатъра - полусрутен на чувствата ми стари играят сценки смешно и трагично и гледайки ги, някак…
В сезона на далиите
Пак захлажда, ненагледен мой. Гълъбите сгушени треперят и по паяжинки-струнки звънва тон - капчица дъждовна. Първа... Втора. Есенее в топлата ни кръв и тревога мислите бродира. В груба риза, вързана със връв скита се тъ…
Това е само ехо, глас не чакай
Налей ми от тъгата си. Ще пия. И нищо, че горчи. През спомен блед ще мина, като в призрачна магия, без нищо да ме спре. Един куплет от някога тъй дългата поема на нежна обич и на смъртен грях по смачкан лист кърви. Как…
В нощ без луна
Слепи са ръцете ми ... Постой за малко така, да нарисуват пръстите лицето ти в моята душа. Листчета маргаритени - допир хладен и мек. Ухание в тъма антрацитена. Жена и мъж. Тайнство - човек. Тръгват нашите пътища от едн…
Мораво
Морави рози по покрита с лишеи скала и шал изгубен от фина коприна скитник вятър северняк по брега стъпки остави пясъкът бавно изстина и жадно пи от шепи на горда вълна плиснала душата си от раковинена пяна преди да се…
Сенките на есента търсят по стените ми спомена за лято
Арабеските на огъня,сега, когато навън вали,по стените....Привечер.Въздишащата камина,съхранила спомени от много премръзнали дни,
Диша дивата мента
По острия ръб на един часа след полунощ светлината на Луната се нарязва. Освободени сребристи фотони се разпиляват и блестят в очите на нощните елфи. Промъквам се в душата, сластно излегната на нощта. Днес всички нейни…