0900

Събота
0900
”Hell is around the corner…”, пее Tricky в ушите й докато тя прекосява жълтите павета с чаша дълго кафе Onda в едната ръка и дамска чанта в другата. Токчетата й тихо потракват в рътъм с музиката (I stand firm for a soil, I lick a rock off foil…), а зелената й пола контрастира на пейзажа, и я превръща в бързо отдалечаваща се точка на фона на жълтото платно.

0910
Влиза забързано във Военния клуб. Няколко минути се наблюдава изпитателно в голямото огледало, поставено в коридора. Разрошва по момчешки късата си коса. Усмихва се (Say reduce me, seduce me, [They juice me, seduce me]). Изтичва по стълбите. Отваря вратата и поема въздух.

1145
Презентационната зала е затъмнена и задушна. Усеща допирът на крака на мъжът до нея. Дръпва се припряно. Зачита се в някаква брошура. Наблюдава. Безсънието й през последните няколко седмици кара пръстите й да треперят. Мозъкът обработва бавно. Болка в рамото, която се плъзга из цялото й тяло. Става изсипвайки съдържанието на чантата си на пода (hell is round the corner where I shelter…). Главите се обръщат към нея. Някой е счупил статуквото. Усмихва се нервно и излиза.

1500
99 минути кино. Затъмнена стая. Експериментални филми. Удобно кресло. Шумът на София нахлува от полуотворения прозорец. Пише SMS-и (Say reduce me, seduce me, [They juice me, seduce me]).

1900
Вечеря. Вино. Хорски разговори (And when you walk, do you walk to your preference?
No need to answer till I take furthur evidence.). Гледа през прозореца и се хипнотизира от светлините.

2300
Минава бързо покрай опашката от хора чакащи да влезнат в клуба. Някой повдига веригата на VIP входа. Посрещат я. Прегръщат я (So judge me for labour,
live version of the song. The bond on me ensures [lobotomy] my good behavio…). Взимат палтото й и го занасят на гардероб.

2400
Ванилова водка с ананас. Трета чаша. Топло й е. Чувства се сигурна сред блъскащите се тела. Затваря очи. Музиката пулсира в главата й. Визията я увлича, създава странни сенки зад очите й. Някой я целува. Бавно (Say reduce me, seduce me…). Усеща облото хапче на езика си, което се плъзга в гърлото с последните капки ванилов коктейл.

Неделя
0115
Държи ръката й. Целува я по врата. Усеща тялото му зад тениската с надпис Globe и широките панталони. Движенията са синхронни. Сърцата, светлините, музиката са в един ритъм (I’m a good neighbor, I trudge, [shrug] So judge me for labour,live version of the song. The bond on me ensures [lobotomy] my good behavior…).

0314
Таксито ги е свалило пред малък блок в покрайнитите на града. Апартаментът, някъде на 8-мия етаж, е студен. Притиска ръце в неговите. Гали гърба му. Обича го (We’re hungry beware of our appetite…). Тихо. Смее се. Обича го.

0800
Изправя се от разхвърляното легло. Трепери, а главата и пулсира. Прави нескафе в кухнята.

0900
”Hell is around the corner…”, пее Tricky в ушите й докато тя прекосява жълтите павета…Чува изстрел. Единична огнестрелна рана в окото. (The kill which I share with my passengers. We take our fill, take our fill, take our fill…). Кръвта й контрастира на пейзажа, и я превръща в бързо разрастваща се червена точка на фона на жълтото платно.