are, `estit praznik

20:37. Някъде в покрайнините на града. Наблюдавам светлините на магистралата излизаща от София. Слушам dubcast, който тотално пасва на настроението ми. Искюто ми свети с грозното Free4Chat, обаче нито един “шибан джаз певец:)” не дръзва да ми говори.
Правя си кафе. За момент ми се прищява да открадна това на колежката, но в последствие решавам, че имам нужда да се разходя и взимам голямата си розова чаша за да я напълня с вряща вода от минералния извор в коридора на офиса.
Чета чужди блогове и се чудя как хората могат ежедневно да пишат такива глупости.
Слагам си диадемата и зачаквам сигнали от космоса.
Боли ме корема, зъба (8-ми горе дясно) и кръста, а цялото ми тяло е леко схванато. Моят личен Fight Club ми напомня всеки ден за себе си.
Чакам с нетърпение следващото посещение при зъболекаркатата за да усетя болката премахваща тоталния дискомфорт създаден от временната пломба.
Чакам с нетърпение следващото каране за да усетя вкуса на студа, допира на снега и болката от пребиването, за да успея да премахна (за малко) тоталния дискомфорт създаден от собствения ми живот.
Всеки има свой собствен Fight Club, заключвам мъдро и отпивам от розовото кафе.
20:44. Седя на бюрото и подслушвам страньора и печатаря.
“Той не е готов още?”
“Има готови коли, но утре ще докарат пластините”
Всеки има свой собствен Fight Club.
Всеки търси да усети болката по свой собствен начин. Тези, които ви казват, че нямат нужда - лъжат. Гадините.
Всеки има свой собствен Fight Club. Ела в моя.