Импресии
Да бъдеш камък трябва, но мек си сторен по природа... в студеното, сърцето каменно се свива а в топлото се пука, зейва остра рана и тъй заплакваш с пясъчни сълзи до де превърнеш се в пустиня безкраен паметник на твърдос…
Публикации
Само публикациите на AnnaMariaStanoeva от всички общности.
Август
Безкрайна е редицата .. ...
Филхармония
цигулки, флейти кларинети виоли туби и тромпети три кръгли барабани със тътен глух издишат с ритмичен звук от малките тимпани Човека с фрак ги удря весел с тънки палки с топченца на края като шега игрива подскачат топче…
Лебедово езеро
Ужасни, некрасиви, бледи с тела от опнати въжета, покрити с пот и задкулисна мръсотия. тъй замъчени и морни символи на крехката ефирност… бели балерини, бели маски, изкривени, бели от болезнената слабост. цели в дим от…
много повече от
отражение в прозорец много повече от задължение и нужда повече от влажен въздух в бялото мъгливо утро повече от мигновенна мисъл рееща се над дървета над гнезда и клони с поглед ясен на летяща птица виждам всичко чувств…
***
Една цигулка плаче… на своя бял нагръдник цигуларя цял ден я утешава и гали кестенявото и чело. А после уморен от нейните капризи си тръгва глух и ням. Във къщи може би от тишината той ще заспи пред телевизора и през но…
Провинция
нима ще може някой да ти замени порутените сгради и мансарди обвеяния, романтичен ореол на късен залез в есента все още с аромат на лято, сребристо-розовия цвят на топлото небе, безгрижно още из ехото на уличките в маха…
Думите
Те няма как да научат че изобщо ги има, че изпълват главите ни и хартията, и гърлата ни. Не знаят дори колко са стари като старото вино ни опиват, горчат и сладнеят. Гърчат се вътре дълбоко във мозъка и ни карат да хващ…
Квартира
Тя е като топлото туловище на заспалото зверче сред пряспа сняг. Аз съм вената гореща и туптенето, което блика между козината на ухото - някъде отзад. Аз съм финното настръхване, аз съм същността и...
БЪДЕЩЕТО
бременна жена с лице опустошено от очакване... очакването е мъчително, макар красиво и затоплено със тихата надежда в оня плод, на който всяка майка посвещава малката си простичка молитва: О,време, дай му сила, да зрее…