Негърката Флоранс

(на една студентка по медицина)

Флоранс е красавица.
Флоранс е от абанос,
кожата и е като кафе,
горчиво-черна…
тя е шоколад пълен със кокосов мус
а косата и е непрогледен мрак
в ситно-светещи синци.
Нейните гердани
многобройно-разноцветни
като обещания неясно-греещи
светлини от мегаполиси,
из далечни очертания
бляскави миражи в сухата пустиня…
Ярко-знойна, розово-цикламена
ризата и странно цвете
сякаш е сълзяща рана на уцелена от упор
млада антилопа насред пустош
в дивата савана
Устните и нежни
леко зачервени, пухкаво- големи
мълчаливо дават
обещание за тебе,
удоволствие за мене
любовта е на децата...
още неродени
дългите и нокти,белите и зъби
и очите скрили тъмните желания...
Нейните очи забиват хиляди
игли от огън в бялото ти тяло
синкави светкавици,
вуду - гръмотевици
със подземен тътен
и разгарят пламъци нийде невидяни
ти си като дявол, който тя изгаря...
ти не я разбираш,
но си тъй привлечен
влажни погледи, маслинено-
горчиви, непораснали
Тя е дивата, принцеса от магия
тя е жива статуя, оживяла древност
в тая гола стая, гол прозорец без пердета
хрупа вафла, пие чая си без захар
и прането глади, тихо и замислено

негърката Флоранс днес
ми каза: имаме по две ръце,
всички имаме по десет пръста …
Имаме по две очи,
имаме уста и нос,
имаме един стомах
Всички ние сме еднакви,
не забравяй никога това!