Това тук не е статия, защото нямам опит...то от четене не се придобива. ;) Въпросът обаче е за нагласата на българските жени към туй чудо кърменето.
Като начало - все пак това е най-полезната храна за бебето - от новородено до по-голямо. Съдържа и му осигурява необходимите витамини, минерали и хранителни вещества. Спира предразположението към някои болести и алергии, засилва имунитета.И според мен кърменето е задължително, стига майката да има възможност.
Какво се оказва обаче, след разговор с мои познати? Повечето момичета не искат да кърмят един ден, защото ще им се развали бюстът. Не поради някаква...да речем, медицинска причина...Интересно кое е по-важно - бюстът или здравето на детето ти? Ако мъжът ми ме е взел заради едните гърди,че после да ме е страх да не ги разваля...По-добре хич да не ме е взимал!
Разбира се, има и една друга крайност - всеотдаденост на кърменето, граничеща с фанатизъм, която също ми е малко трудно да разбера. Как така ще го кърмиш до година и половина - две? Някак си ми е малко непонятно - като Крали Марко, до първи клас едва ли не. То бива , бива полезно, ама чак толкова...Не осъждам майките, които го правят - това си е техен избор, правят го за доброто на детето си, това,че на мен ми се струва прекалено, е субективна преценка ;)
Струва ми се,че трябва да се намери някаква златна среда...Знам ли и аз колко, нали съм неопитна :)
Та бих искала някоя от по-опитните мами да драсне една статийка, защото мненията , които съм срещала, са страшно противоречиви, а ми се иска някакси да се променитова глупаво оправдание, мнение, мислене и да се осъзнае ползата от кърменето. Аз лично намерих няколко информации, които са много различни и общо-взето се отричат една друга, като единственото общо е,че кърменето е полезно ;) За това и не посмявам да ги постна...
Безспорно, кърмата е храна № 1 за бебето!
Но, ти Еоуин много добре си отбелязала, че главната точка опира до нагласата на българската жена към кърменето! От акушерките в родилното отделение слушах постоянно, че няма такова нещо като "нямам кърма". Дори и при стресирани родилки кърмата се стимулира, когато бебето се постави на гърдата и то започне да суче!
В родилното отделение, в което бях се стимулираше САМО и ЕДИНСТВЕНО естественото хранене - т.е. дори и родилката да нямаше достатъчно кърма, бебето се дохранваше с донорска кърма (има такива банки за донорска кърма)!
Мит е, че родилки с по-едър бюст имат повече кърма от такива с по-малък. Лактацията въобще не зависи от големината на гръдния мускул!
И тук отново се стига до личните предпочитания и нагласи на всяка една жена - дали да кърми детето си, или не и до каква възраст!
Аз го кърмих до 4 месечна възраст, като до 6 месечна бе на смесено хранене. Но, при мен се натрупа много напрежение и тежък следродилен възстановителен период, който ме изтощи тотално! Затова с мъжа ми взехме решение и той да участва в храненето и въведохме адаптираното мляко! Ако бях в състояние бих го кърмила поне до 7 месечна възраст, казвам поне!
Така бебето и по-късно детето израства по-здраво и силно, да не говорим за превантивния ефект при алергичните реакции, които ВЕДНАГА се проявяват с въвеждането на изкуствените храни!
Но, имам една позната, която кърмеше детето си до годинка и нещо - това вече за мен е прекалено, но за нея бе приемливо!
Мисля, че няма универсален отговор - всяка майка избира сама!
Въпреки това, аз силно препоръчвам кърменето!
Ох, май нямам сега сили да пиша цяла статия, Защото биха станали поне 3 статии хаха, мога да изровя ужасно много информация по темата. Все пак до скоро бях кърмачка:) Всъщност аз съм/бях от почти крайните мамита в това отношение:) за това и статията би била абсолютно и пристрастно ЗА кърменето. Малко ми е странно дори самото понятие "дълго кърмене" и аз не го разбирам... До като една майка има кърма, достатъчно количество, така че да стига на детето за пълноценно хранене - не мога да си представя причина, умишлено да си отбие детето. Пък дори и да се дохранва детето, пак може да се дава колкото и количество да е, само за здраве, особено първите 6 месеца. Аз кърмих 8 пълни месеца и имах доста огризения на съвестта, защото кърмата ми спря поради моя глупост.
Мисля, че 9/10 м. си е съвсем нормално да се кърми, дори и до годинка и малко... е над година и половина, а чух и за някои случаи и за доста повече ми се вижда вече наистина безмислено, з-тото детето вече яде пълноценно всякаква храна пък и вече има изградена своя имунна система.
Аз съм щастлива, че моите "проповеди" за ползата от кърменето:) стигнаха до всичките ми приятелки родили с мен или след мен и около мен децата си бяха кърмени достатъчно време.
Кърменето си е естествен процес - не е грозен, не е фрапиращ и не трябва да притеснява никой. Но май това е съвсем друга тема:)
Мисля, че една жена като забременее и роди си променя доста от "глупавите нагласи" от типа, няма да кърмя, з-тото ще ми увиснат циците:) за това съм почти сигурна, че тези момичета, живот и здаве ще им се случи да кърмят:) Но пък друг доста по-сложен проблем се оказа връщането на работа... доста мои познати се върнаха на работа няколко месеца след като бяха родили и уви това беше една от причините да отбият децата си. Макар че имаше страшни жени, на които шапка им свалях:) изцеждаха се в расботата, търчаха към къши да кърмят, опитаха се да не ощетят децата си:)
е това е преписах се:) може пък да пусна отделна тема - различни причини "за кърменето":))
Анонимните коментари изискват одобрение от страна на системния администратор. След като веднъж е одобрен, коментарът става видим за всички потребители.
Не сте влезли в системата. Искате ли да публикувате коментара си като анонимен потребител? Вход
всички ключови думи