Разни весели случки с децата се забравят след време – затова е добре да се записват.

Дъщеря ми вече чете доста добре и явно ù харесва, защото по този начин получава повече информация и не е зависима от възрастните. Ако в ресторант пропуснат да ù дадат меню, се чувства засегната и настоява да си получи. Ето какво става, когато детето се зачете в него:
– Какво си избра за ядене?
– Спагети карбонара.
– Добре, ще ти поръчаме.
Обаче това явно не е достатъчно:
– И пилешки шишчета.
– Ами спагетите? Няма ли да ти стане много?
– Те са предястие.

От два-три месеца Божена има своя стая, но вечер се страхува да заспи самичка и постоянно повтаря: “Страх ме е, много ме е страх!” Опитваме се да ù обясним, че никой не може да влезе вкъщи (защото тя се страхува от крадци), че ние сме съвсем близо, дори сложихме аларма на вратата за нейно успокоение. Аз ù казах, че е нормално за всеки човек да се страхува от разни неща, но трябва да се бори с това чувство. Например тя може да си казва: “Не ме е страх, не ме е страх! Мама и тате са тук и нищо лошо не може да се случи”.

Моя милост пък напоследък започна да кара автомобил в София – една не съвсем приятна, но необходима дейност. Съпругът ми ме придружаваше и ми даваше ценни указания, обаче това не можеше да продължава вечно и настъпи моментът да седна съвсем сама в колата и да потегля. Една вечер, като си говорехме за шофирането, изхленчих: “Страх ме е да карам сама!” Божена, която слушаше нашия разговор, веднага се намеси със съвет: “Ами ще си повтаряш: “Не ме е страх, не ме е страх!”