Едни от най-ранните свидетелства за използването на тестове за бременност са открити в древен египетски папирус, датиращ от 1350 г. пр. н.е. Той описва тест, при който жена, която иска да разбере дали е бременна, полива с урината си семена от жито и ечемик в продължение на 7 дни. Ако покълне житото, жената ще роди момиче, ако покълне ечемика - момче, ако нито едно от семената не покълне - не е бременна. Друг метод, използван в миналото е бил този на Хипократ, наричан още „бащата на медицината”. Той съветвал жените, които искали да разберат дали са бременни, да пият разтвор на мед във вода преди лягане и ако имали болки в стомаха, това означавало, че са забременели. Текст от 1552 г. свидетелства за използването на друг тест през Средновековието. При него урината се смесвала с вино и така се установявала бременността.

През 19-ти век се появяват множество теории, които свързват наличието на определени кристали или бактерии в урината на жената с бременността. Учените обаче все още не разполагат с достатъчно добри методи за диагностика. Затова основният метод за откриването на бременността за жените си оставало наблюдаването на физиологическите промени в организма (най-сигурния знак било сутрешното повръщане). Едва в края на века Ернест Старлинг открива хормоните в човешкия организъм и това е първата стъпка към изобретяването на съвременния тест.

Работата на учените продължава и съвсем скоро, през 1903 г., е открит хормон, който подпомага репродукцията. Той е наречен прогестерон (от англ. promoted gestation). След редица изследвания учените осъзнават, че има специфичен хормон, който може да се намери само при бременните жени и който точно доказва бременността. Днес този хормон е известен с инициалите hCG (human chorionic gonadotropin).

Независимо от тези изследвания, двама немски учени също работят в тази насока. В Германия през 1928 г. Ашхейм и Зондек създават тест, наречен A-Z TEST, който също работи при наличие на hCG в урината. Как става това? За да се регистрира бременност, урината се инжектира в неразвити плъхове или мишки. Тестът се базира на известния факт, че по време на бременността женският организъм произвежда по-голямо количество хормони. Затова ако жената е бременна, мишката (плъхът) получава сърцебиене, след като е инжектирана с урина. Подобен тест е бил разработен и с неразвити зайци - известният тогава „заешки тест”. Фразата „заекът умря” се използвала като евфемизъм в края на 20-те и началото на 30-те, когато жената искала да каже на мъжа си, че е бременна. Този тип диагностика обаче се оказва много бавна, а и за нея трябва да се пожертват доста животни.

През 1950 г. е постигнат напредък с т. нар. „жабешки тест”. На жабата се инжектирала урина от пациента и ако до 24 часа тя произвеждала сперма, тестът се считал за позитивен. Жабите оставали живи и било възможно да се използват и за други тестове.

През 1960 г. е създаден първият тест за бременност, базиран на взаимодействието на антитела и хормона hCG. Този тест е доста по-бърз и евтин в сравнение с всички други методи, използвани преди това. Оказва се, обаче, че той се влияе от различни медикаменти и на резултата му не може да се вярва. Десет години по-късно е създаден тест, който показва резултат до 2 часа, от четвъртия ден от закъснението. Разрешено е той да се прави само в лаборатории в присъствието на лекар.

През 1972 г. трима учени, Вайатукайтис, Браунстейн и Рос, откриват и публикуват технология, която окончателно отделя hCG от другите подобни по състав хормони. В резултат на новото откритие през 1976 г. се появява “Early Pregnancy Test” (“Тест за ранна бременност”) - първият тест, подходящ за употреба в домашни условия. Той показва резултат за два часа и е с 97% точност за положителен и 80% точност за отрицателен резултат. Две години след това (1978) започва и продажбата му, първо на американския пазар. За кратко време любимите списания на американките изобилстват от статии и реклами за теста. Той е на страниците на “Мадмоазел”, “Вог”, “Дамски журнал” и др. В пресата се срещат и текстове като този: “За $10 получавате мускатче чиста вода, тестова тубичка, съдържаща освен всичко друго и червени кръвни телца от овца, капкомер, чист пластмасов държател за тестовата туба с ъглово огледалце на дъното.”

Колкото и прецизни и точни да са тестовете за бременност днес, усилията на учените за усъвършенстването им продължават. От 1990 г. се развива технология, базираща се на нов тип антитела и ензимни етикети.

На съвременната жена днес са познати три типа тестове за бременност - ленти с/без легенче, тест за бременност тип “касета” и тип “писалка”. При разработването на теста е използвана нова биотехнология, базирана на т.нар. Gold Gel Reagent, благодарение на който се постига над 99% точност на резултата. В аптеките у нас се предлагат тестовете : Surecheck, UniMark, Home Test, Quick Sure, Clear Test, Ozone, Clear View, Confirm. Съвременният тест за бременност работи по всяко време на денонощието и може да отчете сигурен резултат още на първия ден от закъснението на цикъла.

През 2003 г. беше отбелязан четвърт век от откриването на тестовете за бременност, въпреки че опити да се открие точен метод за откриване на бременността е имало далеч по-рано. Днес тестът за бременност е толкова разпространен и широко използван, колкото и изследването на нивото на хемоглобин в медицинските лаборатории.

В бъдеще при следващото поколение тестове за ранна бременност може би ще четем на “екранчето” “бременна” или “не бременна”, вместо да следим за синята или червената индикаторна лентичка. Или директно ще се изписва: “момиче” или “момче”...Може би?