Неведнъж съм изразявала мнението си по отношение на изоставените в сиропиталище деца и всеки път ми се къса сърцето, когато се сблъскам с историята на някое такова дете. Една такава - тъжна, но НЕ безнадежджна история ме застигна скоро и ми се иска да направя нещо, to make a difference, както казват англоезичните.
Става дума за малката Л. М. Не я познавам, но историята й стигна до мен чрез майка ми, която за известен период от време е била неин личен лекар.

Л. М.  е на 6 годинки  и, според майка ми, е много красиво дете. Преди няколко години майката на Л. М. изоставила и  нея, и мъжа си, за да преследва някакви свои житейски цели. Грижата за момиченцето поел бащата - обичащ родител (по думите на майка ми), дълбоко покрусен от бягството на съпругата си. Дали този мъж не е могъл, не е искал или не е имал сили да гледа дъщеря си сам по-дълго време, не зная. Факт е, че преди повече от година той я оставил за отглеждане в сиропиталище. Взимал я оттам от време на време, отивал е да я види понякога. От година насам обаче, Л. М. със сигурност не е виждала баща си, защото точно преди толкова време той сложил край на живота си. Сега 50 и няколко-годишната баба на малкото момиче (по бащина линия) е единствената роднина, която посещава Л. М. Взима я почти всеки уикенд в дома си. През останалото време работи в някаква фабрика за мизерни пари. Пари, които (тя се жалва) не стигат, за да може да продъжи да поема грижата за детето, дори само за уикенда. Пари, от които трябвало да връща заем, взет за погребението на самоубилия се син. А и момиченцето скоро трябва да тръгне и на училище ...
Преди да отиде ридаеща при майка ми, бабата се е свързала със "Социални грижи", които не й обърнали внимание. Дали това е цялата истина, не зная. Зная още само, че бабата - вдовица, има "приятел", с когото живее по-голямата част от времето и какъв е неговият дял в ситуацията, не мога да кажа. 

Не пиша това, само за да разчувствам някого. По-скоро търся някакъв съвет. Майка ми ще се консултира с юрист по казуса. Също така, ще срещне жената с детски психолог, който да я посъветва как да каже на детето какво се е случило с баща му. Защото Л. М. упорито пита за него - защо вече не идва; да не би да не я обича вече, че съвсем я е изоставил ...
Не бих могла да кажа кое би било най-добре за момиченцето - дали бабата да продължи с нейните половинчати грижи "на парче", само за уикенда; дали жената би се справила като официален настойник за през цялото време, имайки предвид, че работи по цял ден и че в ситуацията има намесен някакъв друг мъж, за когото нищо не се знае - добър ли е, пияница ли е, не е ли; дали Л. М. да остане в дома за сираци; дали да бъде дадена за осиновяваяне от други хора ...