Нова стратегия за България

Разположена на кръстопътя между изтока и запада България е устояла благодарение на здравата “кръстоска” между меча и духа. Цар Борис I избожда очите на собствения си син, които не виждат ролята на християнството, писмеността и културата за обединението и възхода на България. Но защо да се връщаме толкова назад в историята. Нека си спомним Възраждането, което помогна за възкръсването на третата Българска държава. Ами нашите дядовци, които са се разделяли с нивите, за да изучат децата си. Тези прости и неуки хорица, за които земята е била всичко, са разбирали значението на образованието.

Днешните управници ни говорят, че ако се инвестира в образованието, ще се ощетят другите отрасли, с плиткоумно скритата надежда за противопоставяне на хората (разделяй и владей). Не се мисли за това, че науката и образованието дават специалистите, технологиите, основата за развитие на всички отрасли.Тези специалисти ще ни липсват особено сега, когато трябва да се пишат качествени проекти за усвояване на Европейските фондове. Години наред губим най-ценното, мозъците ни “изтичат” , за да се реализират, за да обогатяват други страни. Малко ли са примерите за бурно развитие на държави като Ирландия, Индия, Китай, издигнали като приоритет инвестирането в науката. Нима известният български интелект, създал компютъра, не заслужава да се развива и твори във и за България. Да разбира се, но интелектът трудно се манипулира. Това отлично се разбира от днешния “политически елит”. Стремежът му за запазване на политическото статукво е в основата на икономическото ни състояние.

Днес справедливия протест на учителите за достойно заплащане на техния труд е болка не само на това съсловие. Тя е болка за това, че децата ни нямат стимул да учат. С ниския икономически статус, учителят не може да бъде пример на просперитет за младото поколение. В България вече настъпва кризата за качествени педагогически кадри и причината за това не е в учителите. При това неглижиране на учителския труд е цинично да се акцентира върху диференцираното заплащане, отново с цел разцепление на гилдията. Учителите са за диференцирано заплащане и очакваме пръв пример за това да дадат депутатите и министрите, като приемат обществото да ги оценява преди края на мандата им. Строги образователни и квалификационни критерии са необходими на всички управленски нива в държавата.

Днес в медиите се тиражира основно искането за двойно увеличение на учителските заплати, като се премълчава, че срокът за това е средата на следващата година. Ние учителите прекрасно разбираме, че за това е необходима НОВА УПРАВЛЕНСКА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ. В нея не на думи, а на дела да се заложи приоритета на образованието и науката. Затова настояваме:

1. в бюджета за 2008 г. ДА СЕ УВЕЛИЧАТ РАЗХОДИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА 5% ОТ БВП.

2. УВЕЛИЧАВАНЕТО НА УЧИТЕЛСКИТЕ ЗАПЛАТИ СЪС 100% ДА СТАНЕ ПОЕТАПНО С 25% ОТ 01.10.2007г.

3. ДИФЕРЕНЦИРАНОТО ЗАПЛАЩАНЕ ДА СЕ ЯВЯВА НАДСТРОЙКА НАД базовата заплата, СЛЕД ПРЕЦИЗИРАНЕ НА КРИТЕРИИТЕ.