avatar
0 0 гласа

"Дневник": Училищното образование се характеризира със значителна социална и академична сегрегация

Предоставянето на повече свобода на училищата и учителите да приспособяват програмите и учебното съдържание би допринесло за по-ефективно и резултатно учене.

© Николай Дойчинов

Предоставянето на повече свобода на училищата и учителите да приспособяват програмите и учебното съдържание би допринесло за по-ефективно и резултатно учене.


"Дневник": Бедността е в пряка връзка с резултатите по български език в училище


Текстът е от страницата на Института за изследвания в образованието – независим изследователски център с мисия да подпомага развитието на модерна образователна система. Заглавието е на "Дневник". Пълният текст на доклада може да бъде прочетен тук.


(Проблеми на предучилищното и училищното образование в България и възможности за ограничаване на тяхното негативно въздействие)

Проблемите на образователната система на България не са напълно идентифицирани и задълбочено анализирани и негативните последици от това се задълбочават. Повечето от тези проблеми, предизвикани от външни фактори на средата и/или от вътрешни за образователната система фактори, създават пречки пред постигането на ефективност на училищното образование. Те се решават бавно въпреки усилията за подобряване на условията за функциониране на системата.


Негативните последици от дълго натрупваните и нерешавани проблеми се изразяват главно в незадоволителните резултати от функционирането на формалната образователна система, чието основно предназначение е да организира и да осигурява равен достъп до качествено образование на децата и младите хора от предучилищното до висшето образование. Ниско е нивото не само на функционалната грамотност на учениците, но и на


базовата грамотност сред една част от учещите и сред населението.


Проблемите са много, защото образованието е сложна система, повлияна от разнопосочното действие на съвкупност от фактори, но то остава винаги във времето с решаващо значение за бъдещето на човешкия капитал (дефиниция на „човеяки капитал“ ???, бел. ред.) и за цялостното социално-икономическо развитие на страната.


Неравният достъп до качествено образование създава сериозни рискове пред формирането на адекватен човешки капитал и поддържането на конкурентноспособна икономика. Ранното отпадане от училище, както и завършването на средно образование, без да са придобити адекватни знания и умения, се отразява неблагоприятно върху индивидуалната и върху социалната възвръщаемост от образованието.Чрез оценка на логистични вероятностни модели при използване на годишни данни от националното представително изследване "Наблюдение на работната сила" за 2017 г., провеждано от Националния статистически институт (НСИ), се доказва обективна връзка между образователното равнище и заетостта при младите хора във възрастовата група 15-34 години. Шансът за заетост на младите хора със средно общо образование е 8,24 пъти по-голям от този на връстниците им, които са отпаднали от училище преди завършване на основно образование. При младежите със средно професионално образование този шанс е още по-голям – 12,15 пъти. Тревожно високо е равнището на икономическата неактивност сред младите хора с по-нисък образователен статус – 63,7% от младежите, които са напуснали образователната система, преди да завършат основно образование, и 41% от тези с основно образование


нито работят, нито си търсят работа.


Близо 70% от младите хора (15 – 34 г.) с начално и по-ниско образование получават нетна заплата, която попада в двете най-ниски подоходни децилни групи (като от тях 54,5% са с доходи в най-нискaта подоходна група). В тези две групи на най-ниските доходи попада и заплащането на половината от лицата с основно образование.


Бедността е в пряка връзка с резултатите по български език в училище

© Собствени изчисления на базата на данни от НСИ/Евростат, „Наблюдение на работната сила“


Инвестициите в подобряването на обхвата, превенцията на отпадането и осигуряването на достъп до качествено образование за всички ученици, наред с предприемането на целенасочени усилия за формиране на адекватни на потребностите на пазара на труда умения, са от съществено значение за бъдещото икономическо развитие на страната. Oт гледна точка на трудовата и житейска реализация и на поддържането на конкурентоспособност на икономиката значение има не само броят на младите хора, които "произвежда" образователната система и годините, прекарани в нея, но и дали тези хора притежават фактическа и функционална грамотност, знания, умения и личностни характеристики, които да им позволят бързо да намерят желаната работа и ефективно да изпълняват служебните си задължения.


Българската система за формиране на умения се подрежда на 23-о място в Европейския индекс на уменията за 2018 г., като представянето по отношение на развитието на умения е относително слабо (стойност на индекса 38), а по отношение на активирането на умения страната заема предпоследното 27-мо място със стойност на индекса 11 (от 100). Наличието на относително високо пазарно съответствие на уменията при ниска ефективност на образователната система за формирането и активирането на умения се обяснява с факта, че структурата на заетостта в България все още почти изцяло се доминира от ниско и среднониско технологични работни места, за които не се търсят специализирани умения.


Недостатъчната гъвкавост и ефективност на образователната система при формирането на умения създава сериозни рискове за:


(1) задълбочаващи се дефицити или несъответствия на уменията в отделни индустрии и


(2) ограничен достъп до пазара на труда за младите хора с недостатъчни или с неподходящи умения.


Българската образователна система се отличава с висока степен на стратификация и клъстериране на учениците според техните характеристики, което обикновено се свързва с големи разлики в индивидуалните постижения и с ниски средни нива на постигнатите резултати.


Училищното образование се характеризира със значителна социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора – индекс на различиe и индекс на изолация. Индексът на различие за България има високи стойности и в двете измерения – социална и академична сегрегация, като академичната сегрегация е дори по-висока от социалната. Анализ на Световната банка, свързан с измерването на добавената стойност на училищата, също показва, че


вместо да помагат за намаляване на неравенството между учениците, училищата допринасят за засилване на разликите между тях.


На практика България е една от страните, в които учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения, което съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена "образователна бедност". Резултатите от PISA показват, че разликата между 15-годишните ученици с най-нисък и най-висок социално-икономически статус е 4 години по четене и малко над 3 години по математика и по природни науки. Докато социалната сегрегация в България трудно може да бъде преодоляна поради значителна концентрация на бедност и нисък образователен статус на родителите в много от общините, то целенасочените мерки за преодоляване на академичната сегрегация и за хомогенизиране на качеството на образованието между отделните училища в посока общото му подобряване са задължително условие за повишаване на средните резултати и на ефективността на училищното образование. Качеството на учителите, тяхната подготовка, възможностите за професионално развитие и мотивация имат ключово значение за ефективността на процеса на учене и за постиженията на учениците. Световната практика показва, че възприемането на индивидуализиран подход и надграждането на квалификацията според индивидуалните нужди, както и създаването на ефективни механизми за менторство и мотивиране на учителите имат голямо отражение върху качеството на ученето.


Проведените досега изследвания на PISA в България ясно показват два основни проблема:


(1) висок дял на учениците с резултати под критичния праг на постижения (под второ равнище) и


(2) нисък дял на учениците с високи резултати (на пето и шесто равнище).


Съществената разлика между дела на учениците с резултати под критичното второ ниво в България и средния за страните от ЕС дял от приблизително 17,3 процентни пункта по природни науки, 21,8 процентни пункта по четене и 19,8 процентни пункта по математика през 2015 г. потвърждава запазването на негативната и тревожна картина на качеството на образованието в България и потребността от промени в учебните програми, методите на преподаване и организацията на учебния процес. И в трите изследвани области делът на българските ученици с ниски постижения остава трайно един от най-високите в ЕС.


Наблюдава се силна връзка между дела на ученици с родители с ниско образователно равнище и резултатите от националното външно оценяване (НВО) по български език и литература в седми клас. Коефициентът на детерминация (R²), оценен на база линейния единичен регресионен модел показва, че на ниво общини около 73% от средните резултати на НВО по БЕЛ могат да се обяснят с относителния дял на ученици от семейства с нисък образователен статус.


Бедността също се оказва сериозно обвързана с резултатите по български език и литература. Сред факторите, които обясняват тази значима корелация, са ниското ниво на обхват в предучилищното образование, хетерогенното качество на образователната услуга в различните училища, високата академична сегрегация и концентрирането на ученици с нисък социално-икономически статус в училища, в които няма ученици с високи постижения. Ниското образователно ниво на родителите и/или икономическите затруднения в семействата често са свързани с ограничен достъп до допълнителна подкрепа за ученето, ако ученикът изпитва затруднения да се справя в рамките на образователния процес в училище. В контекста на теорията за културния и социалния капитал ниското образователно равнище на родителите предопределя и ниски очаквания към образованието, съответно по-високи рискове по отношение на когнитивната и поведенческата ангажираност с ученето.


Бедността е в пряка връзка с резултатите по български език в училище

Сериозен недостатък на предучилищното образование е, че то


не гарантира овладяването на говоримия български език за децата, за които българският не е майчин език,


поради което е необходимо да се създадат и приложат подходящи мерки за оценка на готовността на децата за постъпване в първи клас. Съществуващите практики допускат през "изхода" на задължителното предучилищно образование да преминават деца, които не владеят в достатъчна степен говорим български език. Макар че липсват статистически данни за това явление е известно, че тези деца, още през първата година в училище, поради нарушената комуникация между тях и учителя, са поставени в неблагоприятна и често пъти стресова среда, изостават в учебния процес, демотивират се и загубват желание за активно участие в ученето. Впоследствие тези негативни обстоятелства стават основна причина за ниски образователни резултати и за напускане и/или отпадане от училище.


Възможен подход за преодоляване на незадоволителното състояние на качеството на училищното образование, основан на опита на други страни от ЕС, е да се предприеме промяна на учебните програми в посока на


намаляване на информационната натовареност на учениците и осигуряване на повече учебно време


за усвояване на уроците и практическото прилагане на наученото. Предоставянето на повече свобода на училищата и учителите да приспособяват програмите и учебното съдържание също би допринесло за по-ефективно и резултатно учене в зависимост от реалните потребности. Опитът от други страни показва, че в сегашните условия на "информационна експлозия", ефективните училища са тези, които имат и се възползват от автономията да решават какви знания и умения са актуални и значими в рамките на определените области на знанието и най-вероятно ще бъдат полезни и приложими за по-нататъшните образователни етапи и за житейската реализация на учениците. Това от своя страна изисква силно училищно лидерство и сериозно професионално учене и професионално развитие на самите учители.


Нерешен остава проблемът за ограмотяването на неграмотните, между които има и много млади хора – над 37 хиляди.


След един по-задълбочен анализ на разпространението на неграмотността, би могло директно да се пристъпи към изготвяне, утвърждаване и изпълнение на програма за свеждане до минимум на неграмотността сред населението в трудоспособна възраст чрез различни форми за учене на възрастни. По-нататък логически следва създаването и изпълнението на план за включване на ограмотените лица в програми за възрастни за придобиване на начално образование (4 клас) и възможност за придобиване на професионална квалификация.