Мрежата, познанието и образованието
Образователната цел на "цветята" беше, по ефектен начин, да потвърди необятността на човешкото познание.
На въпроса на paideia - фракталите са относително тежък математически апарат и изучаването им едва ли би предизвикало масов интерес към математиката; от друга страна - растения, снежинки, дори повърхността на човешкия мозък имат фрактална структура - при малък обем повърхността е много голяма ("безкрайна"); не знам къде точно могат да помогнат създадените от компютър картинки, но мисля, че откриването им би стимулирало интереса на всеки млад човек към познание.
На този фон е необяснима категоричността в "Програма ..."
".. но и за риск учениците да придобият усещането за познавателно превъзходство над учителя – нещо, което никоя образователна система не може да си позволи да допусне."
Невъзможността да се избегне този риск за мен е очевидна, дори и най-мотивираният учител не може да знае толкова много, че да покрие малките открития на 20-30 средностатистически ученика. И тогава, в името на запазване на "авторитета", идва насилието - "така пише в учебника", и убиването на малкото останал интерес - "това пък защо да го уча". Малките открития, които всеки човек прави, са в основата на стимулирането на интереса към познанието.
Ето някои от моите открития в мрежата (показващи, че информацията в мрежата е повече от човешкото познание):
В "Това го знае ..." queen_blunder постави задачката
" да се прочете (напише с думи) числото .... (без значение кое точно е числото)". След многобройни коментари (сериозната част на които не мога да подобря) и три месеца време открих "изписване на числа с думи", напълно случайно. Поразителното в случая е, че препратката е пред очите на всички, посещаващи общност "Образование", - в колонката "Връзки" (това пък открих след като открих цитирания урок). И защо никой не се е сетил? Липсва ни навика да си задаваме въпроса : "Това дали го няма в интернет?".
Не трябва ли в учебните програми да залегне създаването на този навик?
На страницата на МОН откриваме новия сайт на МОН, а там два много добре (технически) подготвени урока (урок 1 и урок 2). На какво ни учат те -
как да да напишем доклад (и да получим 6). Предлаганото решение - търсене на информация и прилагане на copy-paste. Предполагам целта на уроците е да предизвикат интерес към информационните технологии.
Получаването на отличен резултат чрез фактическа измама е доста съмнително средство за предизвикване на интерес. Тук ще направя признание - през последните месеци отпечатах два-три доклада, написани точно както ни учи МОН. Поне научих съседчето да преформатира и оформя текста така, че да не личи от пръв поглед използването на copy-paste (малка шега към queen_blunder - ти използва ли тази технология за да получиш отличен?).
Трябва ли познаваме географските данни за някоя страна? НЕ в детайли - за това има мрежа. Трябва ли да можем да се изразяваме правилно и разбираемо за другите? ДА. Трябва да бъде забранена copy-paste технологията? НЕ.
Как тогава да предизвикаме интерес към познанието?
Просто - като предизвикаме обучаемия да направи откритие.
Мрежата е идеално място и средство за това. Само учителят трябва да рискува да насочи ученика към неща, които и той самият не е откривал.
......
Тази "фундаментална" публикация беше замислена като опит да превърне paideia от субект в обект на собствената й теория за убеждаването с цел да пробутам някоя от екстравагантните си идеи (една от тях - "безплатни лаптопи, вместо безплатни учебници" вече вижда бял свят като писмо на ученик; аз нямам нищо общо, никога не бих я поставил в такъв контекст) като тема за "надприказване". Два от коментарите към "Вече е ..." НЕ ми позволяват да я довърша според замисъла. Единият е свързан с още едно "откритие", което исках да изложа, а другият е на самата paideia.
На въпроса на paideia - фракталите са относително тежък математически апарат и изучаването им едва ли би предизвикало масов интерес към математиката; от друга страна - растения, снежинки, дори повърхността на човешкия мозък имат фрактална структура - при малък обем повърхността е много голяма ("безкрайна"); не знам къде точно могат да помогнат създадените от компютър картинки, но мисля, че откриването им би стимулирало интереса на всеки млад човек към познание.
На този фон е необяснима категоричността в "Програма ..."
".. но и за риск учениците да придобият усещането за познавателно превъзходство над учителя – нещо, което никоя образователна система не може да си позволи да допусне."
Невъзможността да се избегне този риск за мен е очевидна, дори и най-мотивираният учител не може да знае толкова много, че да покрие малките открития на 20-30 средностатистически ученика. И тогава, в името на запазване на "авторитета", идва насилието - "така пише в учебника", и убиването на малкото останал интерес - "това пък защо да го уча". Малките открития, които всеки човек прави, са в основата на стимулирането на интереса към познанието.
Ето някои от моите открития в мрежата (показващи, че информацията в мрежата е повече от човешкото познание):
В "Това го знае ..." queen_blunder постави задачката
" да се прочете (напише с думи) числото .... (без значение кое точно е числото)". След многобройни коментари (сериозната част на които не мога да подобря) и три месеца време открих "изписване на числа с думи", напълно случайно. Поразителното в случая е, че препратката е пред очите на всички, посещаващи общност "Образование", - в колонката "Връзки" (това пък открих след като открих цитирания урок). И защо никой не се е сетил? Липсва ни навика да си задаваме въпроса : "Това дали го няма в интернет?".
Не трябва ли в учебните програми да залегне създаването на този навик?
На страницата на МОН откриваме новия сайт на МОН, а там два много добре (технически) подготвени урока (урок 1 и урок 2). На какво ни учат те -
как да да напишем доклад (и да получим 6). Предлаганото решение - търсене на информация и прилагане на copy-paste. Предполагам целта на уроците е да предизвикат интерес към информационните технологии.
Получаването на отличен резултат чрез фактическа измама е доста съмнително средство за предизвикване на интерес. Тук ще направя признание - през последните месеци отпечатах два-три доклада, написани точно както ни учи МОН. Поне научих съседчето да преформатира и оформя текста така, че да не личи от пръв поглед използването на copy-paste (малка шега към queen_blunder - ти използва ли тази технология за да получиш отличен?).
Трябва ли познаваме географските данни за някоя страна? НЕ в детайли - за това има мрежа. Трябва ли да можем да се изразяваме правилно и разбираемо за другите? ДА. Трябва да бъде забранена copy-paste технологията? НЕ.
Как тогава да предизвикаме интерес към познанието?
Просто - като предизвикаме обучаемия да направи откритие.
Мрежата е идеално място и средство за това. Само учителят трябва да рискува да насочи ученика към неща, които и той самият не е откривал.
......
Тази "фундаментална" публикация беше замислена като опит да превърне paideia от субект в обект на собствената й теория за убеждаването с цел да пробутам някоя от екстравагантните си идеи (една от тях - "безплатни лаптопи, вместо безплатни учебници" вече вижда бял свят като писмо на ученик; аз нямам нищо общо, никога не бих я поставил в такъв контекст) като тема за "надприказване". Два от коментарите към "Вече е ..." НЕ ми позволяват да я довърша според замисъла. Единият е свързан с още едно "откритие", което исках да изложа, а другият е на самата paideia.
Ще започна с онова, което се казва в края на втория видео урок: че технологията копи-пейст служи за събиране на информация, а не за придобиване на нови знания. (Дано да съм цитирала точно.)
Разбира се, че не може да се твори без да се стъпи на някаква основа, без да има достатъчно натрупани знания. За моята шестица също съм ползвала технология копи-пейст, но не съм предлагала информацията в непроменен вид, а пречупена през темата, за която искам да подчертая, че никъде никой не е писал. В това отношение бях много изненадана, че научният ми ръководител ме накара да описвам нещо, което не бях правила никога, а трябваше да е моя изпитана добра практика, и за което в България няма информация. В руските сайтове положението беше същото. Там копи-пейст технологията премина през творчески превод от моя страна, като в крайна сметка се оказа, че от тоновете прочетена литература съм ползвала доста малко идеи.
ПП. Китайците са успели да забранят знанието за и употребата на барут, като разбрали, че освен за фойерверки, може да служи и за убиване. Къде по-проста задача е да си забраним да се предаваме на униние от 2008 до 2010, ако ще постигнем нещо свястно за децата.
За мен обаче точно тези видеоуроци са просташки и нелепи, защото, вместо да обяснят реална полза, те вкарват едно наристина тарикатско мотивче - копи-пейст и за 5 мин. си с перфектното домашно.
Интернет може да ни помогне с един лаптоп и проектор да заведем децата на другия край на света, да им покажем скучните задачи по математика по начин, който никога не са подозирали, да направим наистина образованието игра. Само че тук куца заплащането и съответно ентусиазмът на учителя, на който му е много по-лесно да си изчурулика урока от учебника, отколкото да се потруди 5-6 часа у дома и да направи един зашеметяващ, запомнящ се урок.
Що се отнася до доброволците - нито търся такива, нито смятам, че мога да бъда такъв. Но пък не е зле някоя организация да провежда постоянно наблюдение от позицията на потребител на сайтовете на МОН за образование. Казано на шега, след третото кликване лъсват признаците на "конфликт на интереси".
Все пак да добавя въпрос за размисъл:
Кое е по-добре: блестящ урок, независимо от техническите средства, или опит за импровизация в отговор на реакцията на ученика?
Искаме или не, мрежата ще стане основното средство за образование. И колкото повече хора осъзнават това, толкова по-добре.
Настоявам да отворим тема за образованието, НПО-ата, ролята им и формирането на техните позиции. След малко трябва да замина в командировка за 4 дни, но ще използвам времето докато пътувам да помисля, като с какъв пост да се отвори тази тема. На мен ми се пада. Няма как.
Моят отговор на въпроса за размисъл е в две части:
1. До 2015 (условно слагам тази година, имам предвид в краткосрочен план) - по-добре блестящ урок. Разни аргументи има, едно не особено сръчно обобщение би било: защото голяма част от териотрията на образованието ни е в момента терен на "опити за" и децата дават ясни признаци, че това не им помага да се ориентират.
2. След това - при установен минимум стандарт за качество на учебен процес (вкл. учителското възнаграждение, резултати, мерене и пр.) - училище лаборатория за открития, учители - импровизатори и наставници на индивидуални и групови младежки учебни проекти. И - равно съотношение на времето в клас и времето за индивидуална работа с децата. И две паралелни пътеки на развитие на кариерата на учителя - една за ролята на хората, които имат талант и искат да са класни наставници и от тях ще излезе екипът, който обгрижва развитието на училището като организъм, и една паралелна - за хората които имат талант да водят децата в разни области на познание - от тях пък става екипът, който обгрижва задачата нито едно дете да не остане без възможност да си пробва таланта, какъвто и да е той. Два различни професионални подхода са това и от двата има страхотна нужда и е много голяма рядкост един и същи човек да ги може еднакво добре. Умирам като видя гениални учители по физика (например) - да се гърчат като класни, от контакта с проблемни родители, при положение, че в час правят магия от науката си - т.е. - с децата знаят отлично как.
Междувременно - изнамиране на начин да се увеличи броя на учителите които могат да правят това. За да станат те критична маса - също трябва време. Леле как само се размечтах! Дано да ни се качи знаменателно производителността и честността при плащането на данъци, че такава система иска с 10-ина пъти повече средства, от тези които традиционно се влагат по официални и неофициални канали в сегашната.
за да го чуеш, трябва някой да ти го прочете
Не съм изпращал покани, защото декларацията за приятелство е безсмислена. Защо не съм получавал такива покани, естествено не мога да отговоря. Бих приел всяка покана поради простата причина, че тя с нищо не ме задължава.
Колкото до въпросите свързани с образованието само ги поставям. В сериозната част на коментара ти си казала много по-добре и по-разбираемо това, което и аз бих искал да кажа (а, бе, даскалица). Който вярва, че има потенциала може да се бори за "претворяване на решенията в дела" (откъде ли е това?). Аз съм се отказал да се боря, защото влагах (влагам) много страст, когато се опитвах да се преборя с очевидни тъпотии (става дума за дребни детайли, а не такива "велики" неща какво да бъде образованието) без особен успех.
Лични съобщения съм пращал до 4 потребителя (повечето с отговори). Не харесвам превръщането на областта на коментарите в чат, но има и добри страни - ставам коментиран автор. Това с "ник"-а ти също не ми допада - няма как да се гъбарка човек.
Изпратих ти покана и съобщение, ако не ги получиш виновна е властта (кралицата).
П.П. Дали така обстойно канят за министър?
С тая весела част ,май събрах точки по нетактичност, прекрачвайки в някои аспекти добрия тон. Ама, какво да се прави, като просто обичам нестандартните решения. Бабев,извинявай, и благодаря ти, че прие поканата ми, поканвайки ме! ( След такава обстойна покана, имаше ли друг избор!?) Колкото до нашите министри – на тях им е самодостатъчен един единствен аргумент: голямата далавера с властта, която им идва като манна небесна ( всички други аргументи са подвариации на този аргумент).
П.П. Приемам забележката ти относно "чуя" и ти благодаря, че ме поправи!
Бабев, една вметка: за да го чуеш, можеш и ти да си го прочетеш на глас. Извини ме за подхода. Не те третирам като първолак. И още едно инфо. Съвременните кралици нямат такава неограничена власт, както някога.
Истината, страхотна е поканата ти. Не я намирам за нетактична, а напротив - за оригинална и стилна. Но и ответната реакция на Бабев определено е много мила. Искрено ви се радвам. Сякаш пред очите ми разцъфтява едно красиво цвете, може би фрактал (ми и двамата сте математици, де), наречено приятелство. Поздравявам ви с една тематично подбрана песничка :)
"Но и ответната реакция на Бабев определено е много мила. Искрено ви се радвам. Сякаш пред очите ми разцъфтява едно красиво цвете, може би фрактал (ми и двамата сте математици, де), наречено приятелство."
Жестоко! Да се определи реакция като мила след като черно (синъо в общността) на бяло е написано, това за мен нищо не означава?!
Мислех, че химн на приятелството (за младите) е "Клетва" от филма "Вчера". Може би не си я открила като клип, но по-вероятно е аз да съм с грешни впечатления. Темата за приятелството е доста дълга и леко неразбираема за "по-добрата половина" (около 52%) от човечеството.
Затова реших да се опитам да използвам предимствата на виртуалното приятелство. Обаче не мога да разбера какви са тези предимства.
Предполагах, че мога да пиша постове, които да се четат и коментират само от мен и от хората от списъка ми с приятели. За съжаление не открих опции нито за ограничаване на достъпа до публикациите ми (такива има за данните от профила), нито как да си публикувам, дори само за себе си, собствените си глупости. Ако това е възможно - светни ме. След като експериментирам, ще обява проекта, който съм замислил.
Тук се сещам за анонимността - разбираемо е човек да има мотиви да се крие зад (удачно избран или не) ник и измислени имена. Но защо гордеещите се (съвсем справедливо) със своята професия учител(к)и не я споменават в профилите си? Вярно, както с имената, всеки може да попълни каквото и да е (например: никой, който преглада моя профил не може да е сигурен, че пишещият тези редове не е изрусена циганка, да кажем), но въпреки това. Ако Истината беше написала това, нямаше да има нужда да търся доказателство на думите на Кралицата: "и двамата сте математици" (учудващо за мен - вярно, че фамозната покана прилича на план на урок, но не по математика) - открих ги случайно в коментарите на "Защо ....". Но и те са само виртуални - както е възможно човек да има две различни регистрации, така е възможно и двама души да пишат коментари през един акаунт (всеки по темите, които го вълнуват).
Какво излиза? Избирате на кого да пратите "покана" моментното впечатление от даден профил или пост, одобрявате "приятели" по същите съображения. Очевидно е много лесно да се реагира мило, а на мен ми е по-лесно, защото съм написал всичко точно както го мисля.
Всеки четящ намира свой смисъл в прочетеното (много често твърде различен от този, който авторът (волно или неволно) е вложил).
С две думи, Кралице, не се обиждай, че думите ти ме разсмиват, а отговори на техническите въпроси (ако можеш извлечи от дългите постове с указанията само онези, които се отнасят до поставените въпроси).
Аууу, станах пишман с цялата тая ситуация. Не търсете под вола теле Когато някой реагира малко по-нестандартно и започват да се търсят някакви скрити мотиви, намеци и т.н. Да обясня малко, как аз приемам опцията “приятели” – за всеки съблогер, независимо дали е от този списък или не си изграждам някаква представа, която е на база неговите размишления, коментари, позиция по различни въпроси и т. Не ме интересува конкретния човек от плът и кръв насреща, защото такъв е принципът на виртуалното общуване - излагат се мнения, разменят се идеи, води се словесна риторика (понякога се превръща в престрелка). – т. е това е задоволяване на някаква потребност на разума и духа. Единственото, което съм вложила в тези покани, които аз съм отправила за приятел е “допадат ми твоите възгледи и начин на мислене, или пък твоята поезия, или пък душевността, която прозира зад това което пишеш ”. Именно по тази причина не виждам каква е разликата в това да си напиша имената в профила, или да си повторя ника, или да напиша измислено име, или да напиша “изрусена циганка” – по какъв начин биха се променили нещата? Онази част от мен, с която контактувате не би се променила по никакъв начин. Ако някой ми изтъкне разумни доводи ( освен обикновено любопитство) бих му се представила. С опцията “приятели” нито се чувствам длъжна, нито задължавам някого с нещо. Коментари пиша само когато имам вътрешен подтик за това или когато темата ме провокира по някакъв начин( а не по задължение на приятелския кръг). Приятели за общуване “на живо” си имам – а тук общувам виртуално и не ме интересува, дали някой е с черни или сини очи, как точно се казва и дали това е действителното му име, дали числото 58 в ника на Бабев е набора му, годините му, или любимото му число. Да уточня, че все пак не съм отправила покана за любовна среща , а виртуална покана за приятел, каквито всички вие сте си разменили.Това, че го направих фамозно ( цитирам Бабев) беше просто закачка или гъбаркане ( пак цитирам Бабев), за което взех да съжалявам. Дано съм станала ясна! Наистина взе да заприличва на чат.
Истината, нали не съм те засегнала по някакъв начин? Прости ми, ако е така.
Бабев, по техническия въпрос ти отговарям. Щом става въпрос за проект, който ти не искаш да се вижда от потребителите, докато се създава, ти предлагам един-единствен вариант във възможностите на платформата ни: да се създаде скрита подобщност, в която да се прави това. В нея може да се влиза само с покани и тя остава невидима за всички други потребители, които не са поканени.
В нашия сайт има няколко такива общности. Когато проектът стане готов, с едно кликване на мишката общността може да се отвори за всички останали.